Петнистата треска на Скалистите планини /други названия – планинска треска, кърлежов тиф, Американска кърлежова рикетсиоза, тифомаларийна треска / представлява остро рикетсиозно природно-огнищно заболяване, характеризиращо се с ремитентна треска, тоест с периоди на покачване и нормализиране на телесната температура, със засягане нервната и кръвоносната система, с разпространен макулопапулозен и хеморагичен обрив.
Петнистата треска на Скалистите планини е отдавна известна в САЩ. През 1899 г. за първи път е описана като остра инфекциозна фебрилна заболяване с петехиална или пурпурна екзантема и е отделена от другите групи заболявания.
През 1906 г. учените са успели да докажат, че причинителят на тази петниста треска се предава чрез ухапване от иксодови кърлежи, а през 1909 г. е изолиран причинителят в кръвта на болни хора и маймуни, а също и в кърлежи.
През 1919 г. причинителят на това заболяване е проучен подробно, като е установена неговата способност към вътреядрено паразитиране, тоест в клетъчното ядро. А през 1925-41 г. е разработена и ваксина срещу това заболяване.
Етиология и епидемиология
Причинителят на петнистата треска на Скалистите планини се отнася към подрод Дерматоцентоксенус, род Рикетсия, семейство Rickettsiaceae.
По своите антигенни свойства той е близък с другите видове рикетсии, като се отличава от тях по способността си да се размножава вътреклетъчно и по характерната си антигенна структура.
При нагряване до 50 градуса по Целзий и повече и въздействие на дезинфекциращи препарати загива след няколко минути.
Петнистата треска на Скалистите планини се отнася към кърлежовите зоонозни рикетсиози с природно-огнищно разпространение, преносителите на рикетсиите в природата са 14 вида иксодови кърлежи.
Освен това членестоги носители на този вид рикетсии са гризачи /полевки, диви зайци, лалугери, зайки/ и някои домашни животни /кучета, говеда, овце и др./
Бактериите Rickettsia се откриват през всички мобилни фази на развитие на кърлежите. Но се съдържат и в яйцата, снесени от заразена женска, което свидетелства и за трансовариалното предаване на този вид рикетсии.
Заразяването на човека с петнистата треска на Скалистите планини се осъществява в резултат на ухапване и кръвосмучене на инфектирани с рикетсии кърлежи и по-рядко чрез втриване на инфектирани женски в тъканите на кожата при чесане.
Най-голяма заболеваемост се регистрира сред селското население, а също сред хората, чиято професия е свързана с гората /ловци, геолози, лесовъди/. В тропическите страни предаването на инфекцията на хора е целогодишно с лек спад по време на дъждовните периоди.
В страните в умерения климатичен пояс се наблюдава пролетно-лятна сезонност, съвпадаща с периода на максимална активност на кърлежите. Заболеваемостта е със случаен характер. При оздравелите се изгражда постоянен имунитет.
Природни огнища на петнистата треска на Скалистите планини са известни само на Американския континент – САЩ, Канада, Мексико, Панама, Бразилия, Колумбия.
Клинична картина
Заболяването протича вариабилно като се наблюдават скрити, леки, умерени, тежки и мълниеносни форми на заболяването. Най-често инфекцията протича в среднотежка и тежка форма.
Инкубационният период продължава от 2 до 14 дни, средно 6-7 дни. Заболяването обикновено започва остро – болният усеща втрисане, бързо покачване на телесната температура до 38-41 градуса по Целзий, интензивно главоболие, а също и с болки в ставите и мускулите.
Лечение на петниста треска на Скалистите планини
Болните се подлагат на комплексна терапия. Лечението, както и при другите рикетсиози, се заключава в назначаването на венозен или перорален прием на тетрациклиновите производни в продължение на целия фебрилния период и 2 дни на апирексия.
