Пемфигоид представлява дерматологична патология, за която се предполага, че има автоимунна природа.
При това заболяване кожата и лигавиците се покриват с мехури, разположени субепидермално.
Този патологичен процес има хронично протичане и има предразположение към хронични рецидиви.
Обикновено не крие сериозна заплаха за живота на болния, но значително понижава качеството му на живот и в редица случаи може да се усложни с присъединяване на вторична флора.
Най-често с това заболяване се сблъскват по-възрастни хора
Но понякога този патологичен процес се развива и при млади хора, а също и в детска възраст.
Следва да се отбележи, че това се среща доста рядко.
Днес точни данни за разпространението на това заболяване сред населението няма.
Според различни източници, с подобни увреждания на кожата се сблъскват от 3 до 30 човека на 1 000 000 население.
Доста често пемфигоид се бърка с пемфигус вулгарис.
Това е лесно обяснимо, поради сходството на клиничната картина.
Основната разлика е, че при пемфигус вулгарис се разрушават връзките между бодливия слой на епидермиса.
В случай на пемфигоид тази връзка остава без изменения
Съществуват множество теории относно механизма на развитие на пемфигоида.
Но най-много учени са на мнение, че кожата се засяга в резултат на автоимунни процеси.
С други думи имунната система възприема клетките на собствения организъм за чужди и се опитва да ги унищожи.
Първично при това заболяване имунитетът атакува клетките на базалната мембрана, която е като своеобразен разделител между епидермис и дерма.
В резултат на развитие на автоимунен процес се увреждат и нарушават връзките между двата слоя.
Като провокиращ момент за отключване на автоимунните реакции е възможно да са най-разнообразни фактори.
Най-често кожата се подлага на изменения при продължителен контакт с ултравиолетови лъчи, прием на определени видове лекарствени препарати, прекарани инфекциозни заболявания, ендокринни нарушения и много други.
Освен това, е установено, че пемфигоидът в известна степен е свързан с алергична предразположеност.
Това е било потвърдено с хистологично изследване.
Освен това, в хода на наблюденията е било установено, че при прием на антихистамини проявлението на възникналите симптоми намалява.
Симптоми на пемфигоид
При булозна форма на повърхността на кожата първично се формират еритематозни петна.
Важен момент е, че лицето обикновено не се засяга, само торса и крайниците.
Тези петна се съпровождат с умерен сърбеж.
След известно време в засегнатата област се появяват мехури, които са с диаметър от 1 до 3 сантиметра.
Вътре в мехурите се установява течност със серозен характер, която понякога може да бъде хеморагична.
В повечето случаи възникналите морфологични елементи са със симетрично разположение.
При най-тежко протичане на това заболяване се присъединяват симптоми, които сигнализират за обща интоксикация на организма.
При доброкачествена форма в устната кухина се появяват мехури, които не превишават 1 см в диаметър и които не се съпровождат с болезненост.
Възможно е да се спускат с формиране на ерозии, които заздравяват, без да оставят следи.
Диагностика и лечение на пемфигоид
Диагностиката се основава на преглед на болния и при необходимост назначаване на допълнителни методи на изследване.
Терапията се провежда със системни кортикостероиди и цитостатици, които потискат имунната система.
Местната терапия се свежда до обработка на кожата и на лигавиците с антисептични разтвори, мехлеми с кортикостероиди и антибактериални препарати при поява на признаци на вторична бактериална инфекция.
