Описание
Пристъпите на паника са плашещи, но за щастие не са вредни за здравето. Възможно е те да се случат случайно или след като човек попадне в ситуация, която може да провокира паническа атака. Тези силно интензивни пристъпи много бързо отшумяват с или без медицинска или друга квалифицирана помощ.
Хората, които получават панически атаки могат да започнат да изпитват страх, че умират или че се задушават. Същото така е възможно да усещат болка в гърдите или да вярват, че това са начални симптоми на сърдечен удар.
Обхванатите от пристъп на паника могат да изразяват опасения, че се побъркват и се стремят всячески да излязат от ситуацията, в която се намират.
Някои от засегнатите е много вероятно да изпитат и други, свързани физиологични симптоми. Например те могат да започнат да дишат много бързо и да се оплакват, че имат толкова силно сърцебиене сякаш сърцето им ще изскочи от гръдния кош.
Също така е възможно да почувстват гадене, задушаващо усещане и виене на свят. След това, в рамките на около 1 час, симптомите отзвучават.
Малка част от хората преживяват пристъпи на паника през живота си. А тези, които периодично получават пристъпи, трябва да бъдат прегледат от психиатър, който да прецени какво е състоянието им. Възможно е пристъпите на паника да са признак на паническо разстройство, депресия или на други заболявания, базирани на безпокойството.
Какви са симптомите?
Американската психиатрична асоциация определя пристъпите на паника като отделни периоди на силен страх, стрес, нервност или дискомфорт, при които внезапно се развиват 4 или повече от посочените по-долу симптоми и които достигат своя пик в рамките на 10 минути:
• Сърцебиене или ускорена сърдечна честота;
• Изпотяване;
• Разтреперване или разтрисане;
• Усещане за задавяне;
• Болки или дискомфорт в гърдите;
• Гадене или абдоминални болки;
• Чувство на замайване, неуравновесеност, замаяност или слабост;
• Дереализация – усещане за нереалност или деперсонализация – чувство на засегнатият, че се отделя от себе си.
• Страх от загуба на контрол или обхванатият от паническата атака усеща, че полудява;
• Страх от незабавна смърт;
• Парестезии – изтръпвания или мравучкания;
• Втрисане или горещи вълни;
Пристъпите могат да бъдат толкова обладаващи, че засегнатият не е в състояние да сподели с другите това, което се случва с него. Също така лекарят може да забележи различни признаци на паниката например:
• Човек може да изглежда много уплашен, нестабилен или да бъде в състояние на хипервентилация – дълбоко, учестено дишане, което причинява световъртеж.
В по-редки случаи пристъпите на паника настъпват през нощта и засягат най-често хората, които имат периодични панически атаки през деня. И въпреки че епизодите на паника траят не повече от 10 минути, е необходимо много повече за възстановяване от тях.
Лечение на панически атаки
Паническите атаки са интензивни пристъпи на страх и тревожност, които могат да се появят внезапно и без видима причина.
Те често са придружени от физически симптоми като учестено сърцебиене, потене, дрож, затруднено дишане и усещане за задушаване.
Понякога паническите атаки могат да бъдат толкова интензивни, че човек може да се чувства като че ли е на ръба на смъртта или на лудостта. Важно е да се отбележи, че въпреки че са изключително неприятни, паническите атаки не са опасни за живота.
Когато става въпрос за лечението на панически атаки, съществуват различни подходи, включително психотерапия, медикаментозно лечение и самопомощ.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) се счита за един от най-ефективните методи за лечение на паническо разстройство. Тя включва работа с терапевт за идентифициране и промяна на негативните мисловни модели и поведения, които допринасят за паническите атаки.
Медикаментозното лечение също може да бъде ефективно, особено за хора с тежки симптоми. Антидепресанти и бензодиазепини са често предписвани медикаменти за управление на симптомите на паническо разстройство.
Важно е да се отбележи, че тези медикаменти трябва да се приемат под строгото наблюдение на лекар, тъй като могат да имат странични ефекти и потенциал за зависимост.
Освен медикаментозното лечение и психотерапията, има и други стратегии за самопомощ, които могат да помогнат при панически атаки.
Релаксацията и дихателните упражнения са особено полезни за намаляване на нивата на тревожност. Техники като дълбоко диафрагмено дишане, медитация и йога могат да помогнат за успокояване на ума и тялото.
Освен това, поддържането на здравословен начин на живот може да бъде от полза при управлението на паническите атаки.
Редовната физическа активност, балансираното хранене и достатъчният сън могат да помогнат за намаляване на общите нива на стрес и тревожност. Също така е важно да се избягва прекомерната употреба на стимуланти като кофеин и алкохол, които могат да усилват симптомите на тревожност.
Също така, изграждането на подкрепяща социална мрежа е още един важен аспект при справянето с паническите атаки.
Говоренето с приятели и семейство, участието в групи за подкрепа или работата с терапевт могат да предоставят необходимата подкрепа и разбиране. Споделянето на преживяванията и усещанията с други хора, които са преживели подобни ситуации, може да бъде изключително облекчаващо и вдъхновяващо.
