Няколко изследвания показаха, че фините частици, съдържащи се в атмосферата, могат да са обуславящ фактор, способстващ за развитието на затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Има ли реален повод за безпокойство?
Направете дълбоко вдишване, а след това издишайте. Ако не ви е провървяло с местожителството, то не е изключено всяка глътка въздух тихо да ви тласка към диабет и затлъстяване.
Мисълта за това, че въздухът може да принуждава човек да напълнее, на пръв поглед изглежда нелепа, но има изследвания, резултатите, от които показват именно това. Различията в състава на заобикалящата ни атмосфера могат да доведат до това, че ако двама човека се хранят еднакво и спортуващи по един и същ начин, то единият може да натрупа повече килограми от другия и същевременно да се сдобие с нарушения на обмяната на веществата.
Вината за това е основно на автомобилните газове и на цигарения дим – фините частици, които се отделят при горенето на петролните продукти в двигателите с вътрешно горене и от цигарите предизвикват възпаление и пречат на организма нормално да разходва енергия.
В краткосрочна перспектива нищо страшно не се случва, но при дългогодишно такова въздействие може да се развие сериозно заболяване – в допълнение към заболяванията на дихателните пътища, които обикновено се свързват със смога.
Започва да се осъзнава, че поглъщането на замърсяващи вещества и циркулацията им в организма оказва влияние не само на белите дробове.
Но колко убедителни са получените в хода на изследването данни, и струва ли си да се притесняваме?
Едно от първите реални доказателства, че пагубното въздействие на замърсения въздух не се ограничава до белите дробове, било получено в хода на опит върху мишки.
Цинхуа Сун от Университета на щата Охайо се опитала да си изясни защо градските жители са в много по-голяма степен предразположени към сърдечно-съдови заболявания от обитателите на селските местности.
Разбира се, една от причините може да бъде начинът на живот – болшинството от градовете, например, са претъпкани със заведения и ресторанти за бързо хранене, което допринася за нездравословното хранене на градското население като цяло.
Въпреки това ученият се заинтересовал дали отговорът на интересуващия го въпрос в буквалния смисъл във въздуха.
За да проучи този въпрос, той започнал да отглежда лабораторни мишки в условия, съответстващи на средата на различни градове по света.
Някои дишали филтриран чист, на други в клетките им били закачани газови коктейли, обикновено срещащи се около натоварени булеварди или в централната градска част на голям град.
В процеса на експеримента учените теглили мишките и провеждали различни тестове, за да си изяснят как функционира обмяната на веществата им.
Първите резултати станали очевидни още на 10-тата седмица. Мишките, дишащи мръсен въздух, имали повече мазнини – както в областта на стомаха, така и около вътрешните органи. А на микроскопично ниво техните мастни клетки били с 20% по-големи от обичайното.
Освен това станали по-нечувствителни към инсулина – хормон, който активира освобождаването на енергия в клетките от разтворената в кръвта захар. А това е първата стъпка към диабета.
На учените засега не са напълно наясно как именно функционира този механизъм, но следващите опити върху животни дават основание да се предположи, че мръсният въздух предизвиква в организма цяла каскада от неблагоприятни процеси.
