Жаждата за мъст е мощна сила.
Но може ли да погаси огънят на яростта или да утеши обидения?
Или задължително ще се обърне срещу самия отмъстител?
Разбирайки, че мъжът ѝ изневерява с дъщерята на нейна приятелка, Елена, без да му мисли много, взела кухненска ножица и нарязала всичко, което ѝ попаднало.
Щори, вратовръзки, ризи и костюми.
След това се събрала куфара и си тръгнала, повече никога не го видяла. Навярно целта ѝ е била да изхвърли животът му на скраб. Но след това…
Предателството ѝ причинило силна болка, тъй като го обичала.
Героите отмъстители са ни познати от детството.
Несправедливо осъденият Едмон Дантес се превръща в граф Монте-Кристо и наказва тези, които са били причината, той да влезе в затвора.
Литературата е пълна с персонажи, които изпълняват 2-те роли – ту на жертва, ту на палач.
Инстинктивен механизъм
Желанието за мъст поглъща умовете на тези, които попаднат в лапите му.
В нашето подсъзнание има принцип на взаимност, трябва другия да почувства това, което чувстваме и ние.
В детството чувствата, които изпитваме, предизвикват желание да се отплатим на другия за неговите постъпки спрямо нас – и за добрите, и за лошите.
По-нататъшният ни живот се изгражда като реакция на стимули, които сме получавали, още като бебета.
Това е движеща сила на нашата душа.
Но трябва да различаваме малката мъст, импулсивната реакция на неприятностите, от Отмъщението с голяма буква.
Последното възниква от непоносима болка, от най-дълбоките рани.
Жаждата за мъст може да се смята за закономерна, но ако се превърне в действие, или още повече в серия от действия, това е опасен симптом.
Това означава, че естественият психически процес е преустановен и психиката ни е забуксувала.
27-годишната Даниела разказва как обичала Николай повече от живота си, но разбрала, че ѝ изневерява.
В компанията, в която работела се освободило място, и му предложила да започне работа там и той напуснал работа.
Но след като разбрала за изневярата, Даниела уговорила началниците си да не го взимат.
След това написал писмо на новата му приятелка, и тя го зарязала.
Сега смята да го съди, защото ѝ дължал много пари. Даниела искрено вярва, че това е справедливо наказание за лъжата и предателството.
Стремежът за мъст издава съсредоточаване върху агресията, един от стадиите на посттравматично стресово разстройство:
„Ще намеря и накажа виновния!“.
Трудностите на прехода
Защо на практика засядаме на определен етап?
За това спомагат усвоените от нас убеждения – обидата не трябва да се прощава, предателството трябва да бъде наказано.
Обединявайки се с емоциите, тези убеждения стимулират прехода към мъст, която в този случай виждаме като неизбежно и справедливо действие.
Отмъщението е реакция на предателство.
В какви ситуации обаче оценяваме поведението на другия като измяна?
Понякога на подсъзнателно ниво усещаме някого или нещо като част от себе си.
Например, възприемаме мъжа като свое продължение – той е третата ръка, втората глава.
Когато тази част се отдели от нас или не се държи както трябва, ние желаем да я разрушим.
Подобно поведение възприемаме като заплаха за своя живот и цялост, и в душата ни се надига ярост. Сватбата на сестрата на 30-годишната Вероника я вади извън равновесие.
С нея имали 1 година разлика и винаги са били неразделни.
На сватбата се чувствала сякаш режели парчета от нея и си тръгнала. Когато сестра ѝ се обажда да я пита, дали има неща. Вероника ѝ казва, че иска по-бързо да се разведе.
