Поверяваме на учителите децата си, свикнали сме да ги смятаме за авторитети, но често забравяме, че също са хора като нас.
Учителят също може да е в лошо настроение, да се превземе, и да излее целия си гняв върху децата ни, да прекрачи границите.
Именно затова е важно да бъдем адвокати на своите деца.
Навярно това е антиучителският съвет на света.
Но ако ругаят вашето дете в училище, никога не вземайте страната на учителя, още преди да сте наясно със ситуацията.
Не се нахвърляйте върху собственото си дете заедно с учителя, каквото и да е направило то.
Не си е написало домашната?
Това не е престъпление, така че напишете заедно домашното. Буйствало е в час?
Направо ужас, но всъщност не е толкова страшно.
Истинският ужас е, когато над детето надвисне опасният учител и страшните родители. То е само.
И спасение няма. Всичко го обвиняват.
Дори извършилите убийство имат адвокати в съда, а за детето, което не е научило някакъв глупав стих, светът се е превърнал в ад. В тази ситуация вие сте единствения и главен негов адвокат.
За учителите основни са учебния процес, проверка на тетрадки, инспектори от регионалния инспекторат по образование, освен това си имат и семействата.
Обикновено те не обръщат внимание на душевността на децата.
Ако учител ругае детето, това не означава, че вие трябва да правите същото. Учителският гняв е достатъчен.
Не трябва да навикваме детето и да му казваме, че от него нищо няма да стане и всичко се е провалило.
Нищо не е пропаднало, ако вие сте до него, ако говорите спокойно, доброжелателно, иронично.
Детето вече е преживяло, защо да удължаваме агонията?
То вече не ви чува, не разбира смисъла на празните ви думи, то е просто наплашено.
Вашето дете е най-доброто в света. И точка, учителите си идват и си отиват, детето винаги остава с вас.
Освен това, си струва понякога да се противопоставяме на самия педагог.
Учителите са нервни хора, не могат да се сдържат понякога, унижават децата ни.
Да, педагозите трябва да се ценят, тъй като те образоват бъдещото поколение, това е наистина къртовски труд.
Но те могат да измъчват и обиждат децата, понякога без специален повод.
Учителите понякога побесняват, защото малчуганите са леко разсеяни.
Родителите често имат първобитен страх от учителите. И това може да се види на родителските срещи.
Най-наперените майки се превръщат в кротки овце и само се извиняват.
Но учителите също правят педагогически грешки, понякога съзнателно.
А майките не възразяват, не смеят да кажат нищо.
Но родителите не трябва да се държат така. Трябва да разговарят с учителя като с равен, спокойно, деловито, строго.
Подобно отношение ще бъде оценено, тъй като няма да се изправи със съгласната с всичко майка, а адвокат на собственото си дете.
Най-добре е на родителските срещи да ходят и татковците, това всява респект у учителите.
Детето ще има още много проблеми в живота.
Докато вие като родители сте с него, трябва да го предпазвате от опасностите, които му предлага света.
В българските семейства е практика всички да се нахвърлят върху детето – мама, татко и баба.
Всички обичаме да крещим, но в това няма нищо полезно.
От този ад малчуганът няма да си извлече никаква поука.
В такива моменти всяко дете иска да се скрие под дивана и да прекара там живота си.
