Невъзможно е днес да се представим ситуация, при която се провежда хирургична операция и не се използва наркоза.
А някога пациентът е бил под пълната власт на хирурга, само той е можел да осигури висока скорост на изпълнение на операцията.
Именно този факт, освен уменията, е бил решаващ дали болният ще оцелее.
Наркоза против болка
Отдавна лекарите са се опитвали да облекчават страданията.
Заглушавали са болката с алкохол и дори са удряли по главата с бухалка, което водело да загуба на съзнание.
Използвали са наркотични препарати от типа на мака.
Преди това се е смятало, че нямало начин за отстраняване на болката и затова 70% от тежките операции са завършвали със смърт.
Първите стъпки по пътя към облекчаване на страданията на пациентите са били направени през 1842 г.
Но веднъж американски лекар преди операция дава на пациента да вдиша етер.
Резултатът бил обнадеждаващ, но лекарят не бързал да обявява резултата
Едва след 4 години се появяват резултатите от първите изпитвания на етерната наркоза.
След като се появява наркозата на пръв поглед изглежда, че проблемът е решен.
Но това съвсем не се оказва така – етерната наркоза се контролира трудно, и последствията са доста сериозни.
Страдал сърдечният мускул, дишането се нарушавало.
Персоналът, който бил около пациента, също бил под въздействие на препарата, това се отразявало на качеството на провежданата операция, и на тяхното здравословно състояние.
Често дозата била толкова голяма, че интоксикацията на организма неизбежна.
Едва след години открили средство, което би подействало на нервните окончания.
Съвременни видове наркоза
За провеждане на операция и за избягване на тежки последствия, болката – това е основният проблем, който би трябвало да се реши.
Но днес съществуват следните видове наркоза:
• Местна;
• Пълна;
• Епидурална, или гръбначномозъчна;
Ако операцията е краткотрайна, няма риск от усложнения, се използва инхалационна наркоза.
Чрез маска постъпва специална смес и пациентът заспива, което е особено важно за децата.
При продължителна и тежка операция без венозна наркоза не може да се мине.
Установено е, че при някои хора има определени особености – на всеки 20 болни епидуралната упойка не действа в пълна степен.
За хората с рижава коса е необходима по-голяма доза.
При травми се използва местна упойка, когато анестетика се въвежда непосредствено в областта на нерва.
Така се прави пълно обезболяване на крайниците, и хирургът извършва всички необходими манипулации.
За жените страхът при раждането е много голям, и много от тях прибягват до епидурална упойка.
В някои случаи е необходимо да се разговаря с болния, например, при неврохирургия.
Гръбначната упойка предполага пълно изключване на съзнанието, болка не се усеща изобщо.
Перорални и ректални видове днес не са популярни и се използват много рядко.
Все по-малко варианти за използване има и за вътремускулното обезболяване.
Подготовка за операция
Ако това не е спешен случай, е необходима предварителна подготовка, и е необходимо да се разбира цялата важност на мероприятието.
Лекуващият лекар изследва общият тонус на организма, съсирването на кръвта, в какво състояние е сърдечният мускул.
Изследването на кръвта открива възможни скрити инфекции.
При простудни заболявания и висока температура, обостряне на хронични заболявания, операцията се отлага.
Отделна тема са възможните усложнения.
Именно страхът от последствията от наркозата кара болният да се притеснява преди операцията.
