Какви предмети не достигат в училищните програми, как онлайн образованието може да бъде от помощ на традиционното, с какво да започне изграждането на важни навици у детето?
Училищното образование е изключително важен социален институт, който дава фундаментални знания.
Сега голяма роля играят информационни технологии и автоматизацията, а това означава, че училищата са длъжни да се адаптират към новите реалности. Какви предмети трябва да бъдат въведени в училищните програми?
Въвеждането на предмети в училище, като се изхожда от текущите потребности на пазара на труда е опасно. Средностатистическият ученик излиза на пазара на труда минимум след 5 години.
И въвеждането на нови предмети в училище трябва да се прави с перспектива.
Проблемът е и в това, че когато ученикът излезе на пазара на труда, неговото базово образование силно остарява.
Както остаря например и нашето по време на поредната научно-техническа революция в началото на 21-ви век. Прогресът протича чрез пробиви, натрупва се критична база от знания, умения и открития.
На какво да учим детето?
Базово програмиране
Чат-ботовете, дроновете, интернет не биха се появили без програмиране. Търсенето на програмисти на пазара на труда е голямо, много компании в трудни времена се стараят да градят присъствие в интернет и да автоматизират процеси, за да са в крак с времето.
Текущият училищен курс по информатика явно не е разчетен за днешния ден. Деца още от ранна възраст знаят как да боравят с компютър, да използват интернет и да вършат други базови действия. Училищната програма трябва да се приведе в съответствие и да се въведе курс по базово програмиране.
Разбира се, не всички деца в бъдеще ще станат ИТ-специалисти. Но е нужно минимум да разбират как са устроени тези процеси.
Всеки е длъжен да усвои математическото мислене. То развива абстрактното мислене и учи да се разделят задачите на малки части.
Програмирането е един от способите да се придобие този навик, казва Жанет Винг, корпоративен вицепрезидент Microsoft Research.
Програмиране задължително трябва да се учи, особено на начално ниво, дори ако на детето му вървят хуманитарните науки и никога няма да стане програмист или инженер. Това много систематизира мисленето и на структурата, и в света, в който ще живеем, това е много важно.
Правна и финансова грамотност
Според изследване на Standard & Poor’s само 38% от българите са финансово грамотни. Това ниво е приблизително колкото на държави като Монголия и Зимбабве.
Очевидно има крещяща нужда в училищните програми да бъдат включени основите на финансовата грамотност, и да се обяснява на децата, какво е това пари, как да се разпореждат с тях, какво е кредит и депозит, какво е данъчна ставка, валутен курс и прочие.
С финансовата грамотност е тясно свързана и правната. Добре е децата да знаят как се съставят договорите и другите типови документи, основни правила при изготвянето на застраховки, кредити и влогове.
Умение за учене
Българското образование, въпреки критиките, може да се каже, че е на добро ниво. Училищата у нас дават добри фундаментални знания, но не учат децата как да учат. Какво означава това?
В училище не се обяснява на децата как да си набавят знания, да обработват и анализират информация. Особено важно е децата да се научат да намират знания в неочевидните източници.
