Какво представлява микоплазмозата?
Микоплазмоза представлява инфекция при човека или животните с най-малките самостоятелно съществуващи организми. Те са уникални сред прокариотите, тъй като нямат клетъчна стена.
Тази липса до голяма степен определя техните биологични свойства като например отсъствието на реакция при Грам /основен метод за установяване на инфекции/ и липсата на чувствителност към най-често предписваните антимикробни агенти като бета-лактамни антибиотици.
Микоплазмените микроорганизми обикновено са свързани с лигавичните повърхности и пребивават извънклетъчно в дихателните и урогениталните пътища.
Те рядко проникват в субмукозата, освен в случаи на потискане на имунната система с имуносупресори или при хирургична интервенция, когато могат да навлязат в кръвообращението и да се разпространят в различни тъкани и органи на тялото.
Въпреки че учените са изолирали най-малко 17 вида микоплазма при хората, но само 4 вида от тези микроорганизми са отговорни за повечето клинично значими инфекции, които ангажират вниманието на практикуващите лекари. Тези видове са Mycoplasmapneumoniae, Mycoplasmahominis, MycoplasmagenitaliumиUreaplasma.
В тази статия ще разгледаме уро-гениталните микоплазмени инфекции.
С Mycoplasmahominisса са заразени около 30 до 50% от сексуално активните мъже и жени, а с Ureaplasmа около половината от сексуално активните жени и от 5 до 20% от мъжете, които правят редовно секс.
Гениталните микоплазмени инфекции се разпространяват чрез директен контакт при всички форми на полово сношение. Майките също могат да заразят детето си с бактериите при раждане или по време на бременността.
Какви са симптомите?
Повечето хора нямат симптоми, а тези които имат обикновено се изразяват в необичайно изтичане на секрет от уретрата, придружено с болки или затруднено уриниране.
В редки случаи оплакванията се свързват със затруднено дишане и болки в ставите. Най-често тези симптоми се проявяват при хора със слаба имунна система.
Понякога жените развиват уретрит от микоплазмената инфекция и въпреки чеMycoplasmagenitaliumне предизвиква вагинит, вагиналното течение може да допринесе за развитието на други инфекциозни микроорганизми.
Микоплазмата може да стане причина за развитието на тазова възпалителна болест самостоятелно и съвместно с други полово предавани болести.
При бременни жени Ureaplasmaможе да предизвика възпаление на околоплодния мехур и плацентата, което увеличава риска от спукване на мехура и раждане на мъртво дете или преждевременно раждане.
Симптомите на инфекция при новородено могат да бъдат едва доловими. Повишена температура, промени в кръвното налягане и сърдечната честота и затруднено дишане обикновено са най-честите признаци на инфекция.
Лечение на уро-генитална микоплазмоза
Микоплазмите са бактерии, които са честа причина за инфекции при човека. Въпреки че те могат да бъдат причина за различни видове инфекции, уро-гениталната микоплазмоза, насочена към урогениталния тракт, е особено разпространена.
Лечението на уро-гениталната микоплазмоза изисква прецизна стратегия, която често включва антибиотици. И все пак, изборът на антибиотик и продължителността на терапията са от съществено значение за успешното излекуване.
Обикновено се предписват антибиотици на хората, които докладват за симптоми и имат потвърдена диагноза на микоплазмоза.
В случаите, когато микоплазмата е засегнала уро-гениталната система заедно с други патогени, лечението обикновено изисква комбинация от лекарства за да се постигне ефективно избледняване на инфекцията.
Както вече споменахме, честите групи антибиотици, използвани за борба с уро-гениталната микоплазмоза, включват макролиди, флуорхинолони и тетрациклини.
Макролидите като азитромицин и еритромицин се използват често за лечение на микоплазмозата поради своето способност да проникват в клетъчните стени на бактериите и да ги унищожават.
С друга страна, флуорхинолоните като ципрофлоксацин и левофлоксацин също се използват, но се предпочитат за случаи, когато другите антибиотици са неефективни или непоносими за пациента. Те са известни със своята способност да проникват в тъканите и се борят с инфекцията.
Също така, тетрациклинът, като доксициклин, може да се използва за лечение на уро-гениталната микоплазмоза. Те са ефективни в унищожаването на микробите, като препятстват техния растеж и размножаване.
Въпреки успешното лечение, е важно да се отбележи, че уро-гениталната микоплазмоза има склонност да се рецидивира. Това може да бъде поради няколко причини: непълното унищожаване на бактериите от антибиотичната терапия, влошаване на имунната система или повторно излагане на инфекцията.
За да се предотврати рецидивът, е важно пациентите да завършат пълния курс на предписаната терапия, дори и да се почувстват по-добре по време на процеса на лечение. Също така, редовният медицински преглед и следене са от съществено значение, за да се установи възможността за повторно възникване на инфекцията.
В допълнение е важно да се подчертае и значението на предпазването от заразяване. Използването на презервативи по време на полови отношения може да намали вероятността от разпространение на инфекцията.
Изборът на подходящи антибиотици и следването на пълен курс от тях, както и внимателното проследяване от страна на медицинския екип, са от съществено значение за успешното излекуване и предотвратяване на рецидивите.
Какви са усложненията при микоплазмоза
Усложненията са редки при хората в добро здравословно състояние, но е възможно инфекцията да засегне и други части на гениталния тракт.
Някои възрастни, особено тези с отслабена имунна система могат да развият възпаление на костите, ставите, обриви по кожата и заболяване на белите дробове. Микоплазмите също се свързват с безплодие при жените.
Заразените новородени, особено недоносените могат да развият пневмония или хронична болест на белите дробове. Също така бебетата са изложени на много голям риск от развитие на менингит.
Възможно ли е предотвратяване
Много хора носят микоплазмени бактерии, но не знаят, че са заразени и предотвратяване на тяхното разпространение е трудно. Пълното въздържание от секс е единственият сигурен начин за предотвратяване на инфекция.
Повечето хора нямат симптоми, а тези които имат обикновено се изразяват в необичайно изтичане на секрет от уретрата, придружено с болки или затруднено уриниране.
В редки случаи оплакванията се свързват със затруднено дишане и болки в ставите. Най-често тези симптоми се проявяват при хора със слаба имунна система.
Понякога жените развиват уретрит от микоплазмената инфекция и въпреки че Mycoplasmagenitaliumне предизвиква вагинит, вагиналното течение може да допринесе за развитието на други инфекциозни микроорганизми.
Микоплазмата може да стане причина за развитието на тазова възпалителна болест самостоятелно и съвместно с други полово предавани болести.
При бременни жени Ureaplasma може да предизвика възпаление на околоплодния мехур и плацентата, което увеличава риска от спукване на мехура и раждане на мъртво дете или преждевременно раждане.
Симптомите на инфекция при новородено могат да бъдат едва доловими. Повишена температура, промени в кръвното налягане и сърдечната честота и затруднено дишане обикновено са най-честите признаци на инфекция.
