Тази връзка ни интригува със своята сила и нееднозначност.
Нито асоциацията с Едип, нито класическия образ на авторитарната майка са способни да изчерпат тази тайна.
С настоящата статия ще се опитаме да изследваме този феномен…
„Никога не съм си и помислял дори, да търся спътница в живота, подобна на моята майка. Но след 2 неуспешни брака накрая съм щастливо женен за жена, която по характер и външен вид напомня моята майка“, разказва Иван на 41 години.
„Понякога се присмивам на себе си – вече съм голямо момче, началник, имам повече от 30 подчинени, а в трудна ситуация винаги искам да споделя с мама“, споделя Георги на 32 години.
„Мама е като телепат, от разстояние усеща моите проблеми. Когато не се чувствам добре, веднага ми звъни“, разказва Даниел на 21 години.
Паметта подхвърля цял набор от клишета за отношенията между майки и синове.
За Едиповия комплекс, за това, че майката е първата жена в живота на мъжа.
Когато порасне, мъжът започва да търси в жените същите черти като майка си и вечно го преследва чувство за вина пред нея.
Истина ли е това или заблуда, не е ясно, но представата, че отношенията между майка и син са специални, се е закрепила здраво в нашето съзнание.
Нито майката, нито синът нямат никой друг на света, който да обичат повече.
Това е почти физически осезаема любов, край, предел на любовта, зад която се крие нещо истинско.
Всички писатели в своите книги водят диалог със своята майка – спорят с нея, доказват ѝ любовта си или отмъщават за детските обиди, смята френският психоаналитик Жан-Бертран Понталис.
По време на групова психотерапия мъжете се чувстват неудобно, когато се засяга темата за отношенията с майката.
Те или се умълчават, или с ентусиазъм започват да идеализират своята майка.
А какво за майките? Много от тях никога няма да кажат, че обичат своя син повече от дъщерята.
Но повечето майки с радост и гордост разказват за синовете си. „Мечтаех за син и съм щастлива, че съдбата ми го подари“ – казва 39-годишната Елена.
Това са изцяло нови усещания, тъй като всяка жена знае по себе си как растат момичетата.
С момченцата е по-интересно, техният кръгозор е по-широк, отколкото момичетата на неговата възраст, те са открити към света, чието покоряване им предстои.
Надежда и гордост
От векове жената, родила син, се е ползвала с голямо уважение сред обществото.
В Средновековна България, например, вдовицата майка, възпитаваща син, се е ползвала със специални привилегии.
Защо съвременните жени все по-трудно се разделят с представите на нашите предци?
Изразът „гордея се със своето дете“ в повечето случаи се отнасял за синовете: те са имали повече социални възможности.
Синовете са се женили, дъщерите са приставали, именно синът се възприемал като наследник на фамилията, занаята, титула, като продължител на рода.
Оттам е възникнала идеята и за служене именно на сина – в старостта помощ и подкрепа на своите майка са оказвали именно синовете.
Тоест синът е бил надежда гордост и е осигурявал социален статус на майката.
Момче и само момче
Някои жени мечтаят да родят именно момче.
Защо те избират подобен обект за своите фантазии?
Формулировката „искам момче“ предполага някакъв вътрешен конфликт на жената.
Често възниква от потребност за генерална промяна, реализация в мъжки, по-влиятелен ипостас.
