Колорадска кърлежова треска представлява остро арбовирусно заболяване, характеризиращо се с фебрилитет, който се проявява на 2 фази, с обща интоксикация, при отделни болни се засяга централната нервна система.
Какви са причините?
Причинител на колорадската кърлежова треска е арбовирус, отнасящ се към семейство Реовируси /Reoviridae/, род Орбивируси /Orbivirus/. В антигенно отношение се отличава от другите арбовируси.
Размерът на вирусните частици варира в рамките на 10-50 нанометра. Вирусът е патогенен за мишки, хамстери, може да се размножава на развиващи се пилешки ембриони. В изсушено състояние инфекциозният микроорганизъм може да се съхрани до 4 години, инактивира се при нагряване.
Заболяването е ендемично за западните щати на САЩ. Инфектиране на човек може да се осъществи при ухапване от горски кърлеж /Dermacentor andersoni/, в ендемичните райони вирусът е бил изолиран при 14% от кърлежовата популация от този вид.
Докладвани са единични случаи за откриване на инфекциозния микроорганизъм и от друг вид кърлежи Dermacentor variabilis. Заболеваемостта се характеризира с изразена сезонност /от април до август с максимум през юни/, която се обуславя от активността на кърлежа вектор.
При 15% от здравите хора, които пребивават или живеят постоянно в ендемичните огнища, се откриват антитела към вируса на колорадската кърлежова треска, което свидетелства за широко разпространение на инфекцията, включително и в леки форми, които остават незабелязани.
Заболеваемостта от колорадска кърлежова треска 20 пъти по-голяма в сравнение с тази от треската на Скалистите планини.
Вирусът причинител продължително се съхранява в организма на болния човек /1-3 месеца/, като той не представлява опасност за околните, въпреки че са регистрирани и случаи на заразяване след кръвопреливане.
Какви са симптомите?
Инкубационният период продължава от 1 до 14 дни, най-често от 3 до 6, при 90% от заболелите се установява ухапване от кърлеж в рамките на 10 дни преди развитието на първоначалните симптоми на заболяването.
То започва остро с повишена телесна температура до 39-40 °С понякога със слабо изразено втрисане. Появява се слабост, главоболие, болки в мускулите на гръбнака и крайниците.
Характерни са болки в очите при движение, ретроорбитални болезнени усещания, свръхчувствителност към светлина. При 25% от случаите се появяват абдоминални болки, предимно в областта на епигаструма, повръщане, диария се случва много рядко.
При преглед лицето и шията са хиперемирани, съдовете на склерите са инецирани. Първата фаза на треската се задържа за около 2 денонощия, след това телесната температура рязко се понижава до нормални и дори до субнормални нива.
Болните през този период се чувстват силно отпаднали. След 2 дни телесната температура отново се повишава, като втората фаза на треската е по-продължителна от първата и фебрилитетът е възможно да бъде по-силно изразен.
След 3 дни телесната температура се нормализира. Такава типична температурна крива се наблюдава при половината от заболелите. А при част от тях е възможно да има и трета вълна на треска.
Лечение на колорадска кърлежова треска
При неусложнените случаи се назначава терапия, чиято цел е овладяването на симптомите. Ако се развият усложнения във вид на вторична бактериална инфекция се назначават антибиотици.
При менингоенцефалит се провежда терапия, както и при енцефалит с друга етиология.
Прогнозата във всички случаи е благоприятна.
Профилактика
Предпазването на човека от ухапване от кърлежи, като носене на подходящо облекло при планиране посещение на тревни и горски площи. В ендемичните райони се използва жива атенуирана /отслабена/ ваксина с цел превенция на заболяването.
