Човечеството се примири с факта, че компютрите няма равни в запомнянето и възпроизвеждането на информация.
Но все още надвиваме машините в споровете. Поне засега.
Отдавна е известно, че умните машини са се научили да надвиват професионалистите в стратегическите игри, сред които шахматът.
Дори сме съгласни, че изкуственият интелект прекрасно се справя с голям брой данни.
А ако изкуствения интелект започне да се справя с човешките задачи – да разбира фини намеци, нюансите на речевия оборот и дори да разчита човешките емоции, ще е възможно ли е да удържим победата в спора?
Тази способност, с изследванията на която се занимават все повече научни организации по цял свят, позволява на хората да вземат по-ефективни решения в бъдеще.
Да научим машината да спори
До неотдавна създаването на интелектуална машина, способна да привежда аргументи и да отстоява гледна точка, се е смятало за неизпълнима задача.
Смисълът, разбира се, не е в това да научим изкуствения интелект да спори за паркомясто или на тема кой е наред да изхвърля боклука.
Вместо това машините, които умеят да спорят, в бъдеще ще могат да научат хората да оспорват доказателства, да търсят алтернатива и уверено да вземат решения, подобрявайки така качеството на дебатите.
Това спомага за повишаване на ефективността на вземане на решения във всичко – от инвестиране на средства до борба с престъпността и подобряване на качеството на здравеопазването.
Но обучаването на компютрите на навиците на човешкото общуване и обяснение какво означава даден аргумент в спора, е много трудно.
За да си представим важността на аргументите, трябва да се обърнем към съдебните зали.
Представянето на доказателства е основа на съдебния процес.
Но социалните норми, законовите хипотези, емоционална чувствителност повлияват на това как адвокати, съдии и съдебни заседатели формират доводи и изразяват мисли.
Въпреки това през последните няколко години учените обмислят дали е възможно да моделират някои аргументи, за да ги превърнат впоследствие в алгоритъм на изкуствения интелект.
Сред учените това понятие е известно като технология на аргументацията.
Освен това бяха разработени нови методи за обучение на машини на изкуство на изграждане на аргументация.
Изследователите в тази област се обръщат към философията, лингвистиката, информатиката и дори към правото и политиката, за да проучат на какво се базира изкуството на водене на дебати.
Например, в Британския университет Дънди отдавна са били проучени трудове за риториката от преди 2000 години.
Целта била да разберат как се построява аргументацията по време на публично изказване.
В резултат на бързия прогрес в тази област, от феномена се заинтересовали десетки изследователски лаборатории по цял свят.
Мащабът на изследването по въпроса за технологичната аргументация не е сравним с никакви други открития от последните 20 години.
Защо небето е синьо?
Означава ли това, че скоро машините ще станат блестящи оратори и ще завладеят света. По-скоро, не.
И това може да се обясни с пример от ежедневието.
До неотдавна, дори най-напредничавите разработки в областта на изкуствения интелект стига до задънена улица, поради замяна на прости местоимения.
Например, ако кажете на персоналния асистент: „Харесва ми Еми Уайнхаус. Изпей ми нещо от нейния репертоар “- програмата не може да разпознае, че местоимението нейният се отнася за Еми Уайнхаус.
Най-вероятно това ще зарадва тези, които вярват в машинния апокалипсис.
