Идиопатична лицева болка има много причини. За щастие, тя се поддава на лечение.
Персистиращата идиопатична болка се среща по-често от другите видове лицеви болки. Към настоящия момент се смята, че това е полиетиологичен синдром, но най-важната от тези причини е хирургическата манипулация в лицево-челюстната област и хроничния стрес.
Обикновено такива хора безуспешно се лекуват при най-различни медицински специалисти – стоматолози, ортодонти, офталмолози, отоларинголози, неврохирурзи, психиатри и те така и не успяват да им поставят правилна диагноза. Този вид лицеви болки се поддават на лечение, но от лекаря и пациента се изисква търпение и упоритост.
Болка без причина
Лицевите болки се срещат съвсем нерядко – по данни от различни източници, тяхната честота на разпространение сред населението е от 17 до 26%, при това хронични са 7-11%.
Идиопатична, тоест без да има причина, този вид лицева болка се нарича, поради това че диагнозата се поставя по метода на изключването. Разпространеността на персистиращата идиопатична лицева болка /ПИЛБ/ с точност е неизвестна, но по наблюдения на чуждестранни и български специалисти, 60-70% от засегнатите са жени на средна възраст.
В специализираните медицински центрове пациенти с ПИЛБ се срещат по-често, отколкото такива с невралгия на троичния нерв /с това клинично състояние се провежда диференциална диагностика/.
Но повечето хора с такъв здравословен проблем първо търсят помощ от стоматолог или ортодонт. В Германия, например, сред пациентите с лицеви болки в 83% от случаите се извършва хипердиагностика на невралгия на троичния нерв и в 100% от случаите – недодиагностика на ПИЛБ.
В резултат на неправилната диагностика на пациентите се правят хирургични интервенции, много често повторни – ¼ се лишават от 1 или повече зъба, преди да бъде поставена правилната диагноза.
Как да разпознавате ПИЛБ?
Персистиращата идиопатична лицева болка, обикновено е едностранна, но е възможно да бъде двустранна и постоянна. Пациентите я описват като тъпа, дълбока или пареща.
„При неврологични изследвания обикновено не се откриват неврологични нарушения, такива като намаляване на чувствителността в болезнената зона или слабост на лицевите мускули – посочват немски невролози. – освен това откриването на такава патология в неврологичния статус изключва диагнозата ПИЛБ.“
Появата на заболяването може да се предшества от хирургична операция, проведена в тази област, травма на лицето, зъбите или венците.
Важен диагностичен критерий се явява несъответствието на болката от областта на инервацията от разклоненията на троичния нерв. Най-често болезнените усещания се локализират в областта на горната челюст и могат да се разпространят и в периорбиталната област, носа, бузите и челюстта.
Болката може да мигрира от една част на лицето в друга и да се съпровожда от усещане за „движение на лигавицата“ в синусите. При една значителна част от пациентите болката може да се разпространи към главата, шията и дори ръцете.
В някои случаи болката е локализирана в един зъб и носи названието атипична одонталгия. Въпреки че болката в лицето се запазва през целия ден, обикновено тя липсва, заедно с това при 50-70% о пациентите се нарушава съня. По характер болката е тъпа, дълбока, изтощителна.
За разлика от невралгията за пациентите с персистираща идиопатична лицева болка са нетипични пристъпите на силна болка, липсват и тригерни точки. Обострянето на болката може да се предизвика от студ, психологически стрес, а също и от хирургични и стоматологични манипулации.
