Представете си, че утре ви предстои интервю. Ще обмисляте възможни въпроси и ще се настройвате, че всичко ще мине добре. По-тревожните хора обаче цяла нощ няма да могат да спят, представяйки ужасните сценарии на провала. Това се нарича склонност към катастрофично мислене.
Какво представлява катастрофично мислене и как да го преодолеем
Катастрофичното мислене може да предизвика силен стрес и тревога, дори и по-незначителни поводи. Личностите с тенденция към катастрофизация са склонни във всякакви ситуации да си представят най-лошият възможен изход, дори и обективно вероятността да се случи да е минимална.
Най-предразположени към катастрофизация са тези, за които е важно винаги да контролират хода на събитията, тоест тези, които не могат да понасят неопределеността. Катастрофизацията на свой ред повишава риска от развитие на хронични тревожни разстройства.
Как това работи
В основата на катастрофичното мислене е подсъзнателното убеждение, сякаш можем да се защитим от неприятни събития, предвиждайки ги по-рано и обмисляйки всичко.
Понякога това работи наистина, но само в случаите, когато можем правилно да предскажем развитието на ситуацията и усещанията ни във връзка с нея.
Въобразявайки си бъдещи възможни събития, започваме емоционално да реагираме на историята, която сами си създаваме, и ни се струва, че изпитваме и такива емоции в реалността.
Всъщност по определение не сме способни точно да предсказваме бъдещето, затова и най-често неправилно си представяме и нашата бъдеща емоционална реакция.
Например, изследванията показват, че оптимистите, или поне реалистите, са в значителна степен по-готови да опитат нещо ново. Също така те по-добре забелязват и запомнят какво е минало успешно в новите ситуации.
От друга страна, песимистите, склонните към катастрофично мислене, с голяма неохота пробват нещо ново. А ако все пак се решат, то на първо място запомнят всичко, което е преминало неуспешно, и това още повече ги отвращава от новия опит.
В резултат на катастрофичното мислене само се създава ненужен стрес и тревога – често без всякакви сериозни поводи, и ни пречи да откриваме за себе си това, което би могло да ни достави радост и удоволствие и да ни даде ценен опит.
Ако забелязвате склонността към катастрофично мислене, ето няколко съвета, които ни помагат да понижим нивото на стрес и тревога.
Как да си помогнем
1.Отложете важните решения до утре
Често започваме да се безпокоим за бъдещето, когато лежим в леглото и не можем да заспим. В съня активността в рационалната част на нашия мозък се понижава, а в емоционалната – обратно, се повишава.
Когато се събудим посред нощ или не можем да заспим, то мислим по-емоционално, отколкото рационално.
Недостигът на сън също повишава тревогата и склонността към негативно мислене.
Затова и важно да си спомним старата истина, че утрото е по-мъдро от вечерта и да отложим всички важни решения за утрешния ден.
А ако не можете да заспите заради безпокойство, си напомнете, че в този момент най-вероятно, не мислите рационално и трябва да обмислите още веднъж – на сутринта, на свежа глава.
2.Научете вътрешния си критик на състрадание
Катастрофичното мислене често провокира вътрешния ни критик – тази част от личността, която строго и с осъждане оценява поведението ни.
Когато това се случи, си представете, че вътрешният критик оценява не вас, а някой друг. Най-вероятно, ако на ваше място беше друг човек, то вие бихте били по-снизходителни и бихте могли да подбирате други думи.
Запитайте се – самокритиката ви продуктивна ли е, оправдана. Обикновено отговорът е НЕ. Обръщайте внимание на това с какви думи се критикувате, и се старайте да бъдете по-снизходителни.
3.Променете въображаемия сценарий
Въпреки че вътрешно си внушаваме, то миналите неуспехи съвсем не означават, че и в бъдеще предстои да е толкова зле.
Ако сме склонни към катастрофично мислене, опитайте да си представите няколко оптимистични варианта за развитие на събитията.
Също можете да се постараете да си въобразите колкото се може по-реалистични сценарии, като така показваме, че всички те – засега са само измислени истории.
4.Бъдете по-добри към себе си
Представяйки си сценарии за бъдещето бъдете по-снизходителни към себе си. За съжаление, това трудно се отдава, дори и на тези, които са склонни да проявяват съчувствие към другите.
Смята се, че способността към емпатия се е появила в резултат на еволюция, за да ни помогне успешно да взаимодействаме с другите.
Ако това е така, то и емпатията и съчувствието са първоначално в по-голяма степен насочени към други хора, а не към себе си.
Въпреки това обаче ние сме способни да я пренасочим.
Съставянето на планове за случаи на бъдещи проблеми е нормална практика, но ако постоянно мислим за най-лошото, това вреди на психическото ни здраве.
Важно е да си припомняме от време на време, че тези ужасни сценарии едва ли ще се реализират реално – най-вероятно всичко ще мине много по-добре.
