Мозъкът на човека е нещо уникално, но не бива да бъде пресилвано често, защото това може да доведе до много неприятни последствия за нормалното ни здравословно състояние и да ни навлече куп проблеми, които ще е много по-добре да избегнем, а не да се занимаваме да лекуваме в последствие. Все пак, по-добре въобще да не си ги причиняваме, отколкото да ги преживяваме и после оправяме, нали така?
Развиваме ли се умствено наистина?
Да се стремиш да се развиваш не само физически, но и умствено е нещо изключително важно за човешката природа и много по-необходимо, отколкото сме свикнали да си мислим.
Редовно да упражняваме мозъка си, да го поставяме пред предизвикателства от всякакво естество, да се опитваме да го контролираме и да използваме, колкото се може по-голям процент от него е нещо, което много малко хора правят и наистина отделят време да направят съзнателно.
А нещата, които можем да постигнем само с мозъка си са страшно много и на пръв поглед, могат да ни изглеждат дори недостижими, като някакъв сън, вълшебна приказка, а всъщност са истина. За жалост обаче, една огромна част от човешкото население не осъзнава това и не отдава необходимото внимание на този така важен орган от човешкото тяло.
Като се замислим, можем да кажем, че той е дори най-подценяваният орган – винаги се грижим за нещата, когато в тях се проявяват проблеми, нали? Това е изключително грешна и неправилна тактика, тъй като всяка една малка частица от тялото ни изисква наистина редовни грижи, за да може да функционира пълноценно и на пълни обороти, като добре смазана машина.
И тъй като, в съвременното ежедневие, всички третираме тялото си неправилно, то започва да дава сигнали отвсякъде – тук ни заболи това, там онова..
Но сякаш сигналите на мозъка никога не се зачитат – липсата на концентрация, краткотрайната памет, проблемите с вниманието, дори раздразнеността, напрегнатостта и нервността са следствие на зле положени грижи за сивото ни вещество.
Защо не се развиваме всъщност умствено?
Много хора са свикнали да бъркат посочените по-горе практики за развиване на съзнанието с така нареченото пресилване на мозъка – те са склонни да смятат, че това е работа на мозъка, която не му е необходима и само го натоварва допълнително. Това обаче хич не е така.
Тънка е границата между пренатоварването и редовните мозъчни упражнения, но е там, има я и е от жизненоважно значение за нас да умеем да я виждаме и да разграничаваме тези две така раздалечени, всъщност по смисъл, действия.
А хората сме склонни не да упражняваме мозъка си, а да го пренатоварваме – не толкова с излишна информация, тъй като всяка информация може да ни бъде от полза в даден момент, колкото с прекалено много еднообразна работа – колко пъти ви се е случвало да стоите на работа, прозявайки се, опитвайки се да измислите нещо, ако работата ви е свързана с творческа дейност? И не сте успявали.
Колко пъти ви се е случвало да препрочетете един абзац от книга и да не можете да запомните нито дума от него?
Колко често се случва на учениците наистина да седнат да учат материала си и да не могат да го запомнят?
Това са последствията от нетренирания пренатоварен мозък.
Развитие или излишно натоварване?
Правилното раздвижване на мозъка го кара да се развива в различни насоки, да упражнява различни свои части, а не да прави едно и също нещо непрекъснато и постоянно? И да се уморява, и да страда от това.
Затова е жизненоважно да обърнете внимание дали развивате наистина сивото си вещество или го натоварвате? Защото, както казахме, границата е тънка, но последствията са коренно различни – докато първото може буквално да „оправи“ живота ви, то второто може да го съсипе.
