Резултатите от изследването, претендиращо да стане първия в света научен труд, в който се прави опит да се определят границите, отвъд които започват сексуалните отклонения, бяха публикувани неотдавна в списание Sexual Medicine.
Авторите на това проучване, сътрудници на два канадски медицински института, твърдят, че съществуващата научна литература по парафилия или необичайни сексуални фантазии, няма точно определение за ненормалност на сексуалното поведение.
Петото издание на Диагностичното и статистическо ръководство по психически разстройства (DSM-5) отнася към „анормалното“ поведение само най-тежките сексуални отклонения, а Световната здравна организация /СЗО/ използва много неясни определения, давайки определение на „ненормалните“ парафилии.
„Ние сме в състояние напълно да определим патологичното сексуално поведение, то има 3 отделни критерия – несъгласие на сексуалния партньор, причиняването на болка, невъзможност за получаване на оргазъм, без да се използва сексуално извращение“ – посочва един от съавторите на изследването Christian Joyal. „Но нали обикновено сериозните хронични заболявания започват с по-леки проявления.
И така основателно можем да си зададем въпроса – кои сексуални отклонения могат все пак да се смятат за нормални и кои изискват лекарска намеса и лечение?“ – посочва още той.
Joyal и неговите колеги направили проучване сред голяма група от хора, за да узнаят това. В изследването участвали 799 мъже и 718 жени от Квебек, средната възраст на анкетираните била 30 години. Участниците трябвало да опишат своите сексуални фантазии в анкета, при това се изисквало от учените любимата тяхна фантазия /на доброволците/ да бъде описана най-подробно.
Резултатите от анализа на анкетите показал, че характерът на сексуалните фантазии е много разнообразен.
Като пример за „рядка“ фантазия авторите посочват такава, в която в половия акт участва дете или животно. „Необичайни“ фантазии авторите наричат уринирането по време на полов акт, обличането на специална възбуждаща дреха, секс с няколко проститутки или с човек, прекалено опиянен от употребата на алкохол.
А към „типичните“ фантазии авторите отнасят сексът на романтично място, получаването на оргазъм при орален секс или за мъжете – полов контакт с 2 жени.
Изследването също така потвърждава разпространеното мнение, че сексуалните фантазии на мъжете са много по-чести, по-пространствени и колоритни от женските.
Освен това резултатите от изследването показват драматични различия как мъжете и жените осъществяват в реалния живот своите сексуални фантазии.
Например, въпреки че 30-60% от жените описвали в подробности сексуалната фантазия на подчинение, тоест представа, в която мъжът е вързан за жената и я принуждавал да прави секс с него, малко от представителките на нежния пол планирали да превърнат тази тяхна фантазия в действителност.
При мъжете това било точно обратното – повечето от тях посочва, че обичат да реализират своите фантазии.
Joyal коментирал получените данни така:
„Направените от нас открития позволяват да се хвърли светлина на определени социални явления, такива като невероятната популярност на книгата „50 нюанса сиво“ сред жените.“
За един от най-интересните изводи от изследването Joyal смята откриването на голямо количество мъжки фантазии, свързани с аналния секс, хомосексуалните полови отношения с мъже и сексуални контакти с трансексуални жени.
Този факт е интересен от гледна точка на това, че не може да се обясни от позицията на еволюционната биология.
Авторите виждат големи перспективи пред изследванията от този вид. Към настоящия момент те са се заели със статистически анализ на вече получените от тях данни.
