Всеки стоматолог, когато види пациент, който е навършил 30 години и няма нито един кариес, нито една и нито един изваден зъб би казал – „Той има естествена санация“.
Сега ще направим опит да аргументираме това, което стоматолозите влагат в това понятие и каква научна основа има то.
Различията между отделните хора са обусловени, от една страна, от това, което са наследили от родителите си, а от други от влиянието на околната среда. По този начин човек в зряла възраст с природна санация представлява продукт на сложно взаимодействие на 2-та фактора – наследственост и околна среда.
Под околна среда се подразбира всяка взаимодействие на плода от момента на зачеването и след раждането.
Най-ранните въздействия на околната среда върху човешкия организъм се проявяват още във вътреутробния период – храненето на плода зависи от веществата, които постъпват с майчината кръв.
Поради недостатъчното или неправилното хранене на бъдещата майка в определена степен страда и детето, при което е възможно забавяне на развитието на костите и зъбните тъкани. На плода може да окаже влияние дори психическото състояние на бъдещата майка.
На състоянието на зъбите на човека в значителна степен влияе и храненето. Въпреки това често при еднотипен начин на хранене при една част от децата се развиват резистентни /устойчиви/ към кариес зъби, а при друга – предразположени към кариес.
В тази връзка много изследователи са открили, че определена роля в правилното формиране на твърдите зъбни тъкани играе и генетичният код.
Още през 1971 г. било установено, че уникалността на зъбния комплекс, характерен за различните народи, се обяснява с произхода на отделната народност, с генетичните процеси.
Също така има своето основание и хипотезата за морфогенетичните полета, съгласно която структурата на зъбите се определя от контрола на гените, като се разпространява върху зъбната система в цялост и частично на отделните класове зъби.
Предполага се, че по този начин, наличието на редица полета или „сфери на влияние на гените“, при това едни полета притежават по-широка област на действие и определят общите признаци, а другите имат по-ограничени сфери на действие, определяйки развитието на определен признак в пределите на един клас зъби.
Общите и специфичните полета на действие на гените по сложен начин взаимодействат един с друг.
Съседните класспецифични полета също могат да се „налагат“ едно върху друго, като е възможно морфологично приравняване на зъбите от един клас с тези от съседен клас.
Също така е установено, че зъбите на професионалните спортисти по-рядко биват засегнати от кариес в сравнение с останалите хора. Следователно недостатъчната физическа активност може да се отнесе към факторите понижаващи устойчивостта на зъбо-челюстната система към патологии.
Механизмът на понижаване на резистентността се обяснява с този на незрялост на системите на дъвкателния апарат и тяхната инфантилност, развиваща се поради несъответствието на стабилната генетична програма за развитие с фактическите темпове на развитие, продиктувано от акселерацията.
Това обстоятелство определя високата уязвимост на зъбо-челюстната система по отношение на патогенните въздействия, предизвикващи кариес и други заболявания на зъбите.
Значението на храненето в профилактиката на кариесите е много голямо. То трябва да се извършва в зависимост от възрастта и условията на външната среда.
Основният резултат от развитието на науката за усвояването на храната е теорията за балансираното хранене.
Тя установява оптимална необходими за поддържането на здравето и работоспособността на човека пропорции на различни хранителни вещества – белтъчини и влизащите в техния състав аминокиселини, мазнини, въглехидрати, минерални вещества, витамини.
