Може би ще ви стори изненадващо, но изучавайки околния свят, самият човек много слабо все още познава себе си.
Съществува статистика, според която от общото количество натрупани знания от човечеството към даден момент, познанието за самия човек представлява не повече от 3%. От тях знанията за възможностите на човешкия мозък, навярно са стотици части от процента, ако не и хилядни.
Наталия Бехтерева, внучка на самия Владимир Бехтерев, посветила своя живот на изучаването на функциите на мозъка, продължавайки делото на своя знаменит дядо.
Тя твърдяла, че възможностите на мозъка са изследвани не повече от 10%, а в ежедневната си дейност средностатистическия човек задейства не повече от 5% от мозъчните си функции.
Изхождайки от тези данни, можем да си представим възможностите на мозъка като огромен айсбейрг, чийто връх е повече или по-малко изследвана, но забулена в тайни остава голямата, скритата част, която още очаква своите първооткриватели. Изучаването на възможностите на мозъка само по себе си поражда множество въпроси.
Защо различните хора имат толкова разнообразни възможности? Защо един човек с лекота овладява курса по квантова физика на възраст, при която неговите връстници едва започват своето познанство с физиката като предмет – на 11-12 години, а други едва едва я овладяват, за да преминат в горния клас?
Защо в стресови ситуации у хората се пробуждат скрити способности, които след това изчезват, а понякога и остават. С какво могат да бъдат обяснени официално документираните феномени със свръхвисоки възможности, каквито например е притежавал Улф Месинг?
Между впрочем говорейки за Месинг, следва да си припомним, че самият той не е разбирал природата на своите върхови възможности и дори винаги е настоявал за това да го проучат, изразявайки готовност да бъде използван като „лабораторна мишка“.
Освен това подходът към разбирането на възможностите на мозъка в западните и източните традиции също се различава. Западната традиция се отнася към свръх възможностите на мозъка като към необясним дар, представляващ по-скоро отклонение, отколкото правило.
Привържениците на източната традиция се придържат към мнението, че способностите на този орган са безгранични и е по силите на практически всеки човек да ги развие, макар и за това да са нужни и някои благоприятни фактори – способности, желание за упорит труд и наличието на учител.
И макар и косвено този подход има множество потвърждения, западната наука оставя този въпрос открит, тъй като мащабни изследвания по него не са били провеждани, а ако това е било правено, то резултатите от тях не са били публикувани в официални източници.
В потвърждение на източната теория следва да се спомене, че дори обикновеният човек, който не притежава тайнствени способности обикновено, макар и веднъж в живота си, се изправя пред мистериозните способности на мозъка.
Случайните прозрения, пророческите сънища, сбъдващите се предчувствия – какво е това, ако не потвърждение на това, че този висш орган на нервната система крие в себе си неразгадани дълбини?
Ето пример за това, че в критични ситуации не винаги всичко се развива трагично. На медицината са известни случаи, когато увреденото сиво вещество е проявявало изненадваща жизненост и образно казано, е излизало победител в схватката с външните агресивни фактори.
Такива примери не са много, но все пак не се поддават на обяснение от гледна точка на медицинската наука.
