Всяка жена, почувствала, как вътре в нея се развива нов живот, си представя в бъдеще как нейното дете ще направи своите първи крачки, ще тръгне на училище, а може би и как ще се ожени или омъжи.
Но завеждащият родилния център в Ливърпул разкрива суровата истина за проблемите на недоносените деца, с които могат да се сблъскат след преждевременното раждане родители и лекари.
Според статистиката само едно дете от десет, родило се в 23-та седмица на бременността, се връща у дома с минимални недостатъци, а 3 от 10 се връщат от болницата с дълбоки умствени и физически проблеми. Останалите 6, въпреки усилията на лекарите, умират.
Разбира се, всяка жена иска да вярва, че с нейното дете ще се случи чудо и то ще попадне в групата на щастливците. Затова взема решение да се бори за неговия живот, въпреки всичко.
Но трябва трезво да прецени перспективата на раждането на такова дете в недостатъчно добре финансово осигурено семейство и възможните трудности, свързани с нуждата от постоянна медицинска подкрепа за това дете, от която то може да се нуждае много години.
Според завеждащият специалист на Родилния център на недоносените деца в Ливърпул, само преди 10 години детето, родило се преди 24 седмица на бременността се смяташе за нежизненоспособни.
Днес, благодарение на осезаемия прогрес в медицината, успяват да бъдат реанимирани деца, родени 2 седмици преди този срок. Но от възможностите за медицинска подкрепа на такива деца в дългосрочна перспектива засега има какво да се желае.
Но лекарите са длъжни да вземат предвид желанието на родителите и да направят всичко възможно, за да опазят живота на тези деца.
Най-добрият резултат, който може да се получи в 10% от случаите, когато след няколко месеца интензивно лечение напълно жизнеспособното дете се прибере у дома при родителите си.
В останалите случаи прогнозите не са толкова оптимистични.
Съществува голямо обществено заблуждение, че недоносването означава просто твърде ниско тегло на новороденото. Реалността е, че поводите за безпокойство са много повече. 60% от тези деца умират след няколко часа.
В други случаи бързо става очевидно, че проблемите със здравето са толкова сериозни, че пред лекарите и родителите се поставя въпроса доколко е целесъобразно запазването на живота им.
Често това решение взема самата природа, когато детето умира от мозъчни инфекции или незрялост на вътрешните органи, независимо от усилията на лекарите.
В 30% от останалите случаи, родителите прибират у дома дете – инвалид, нуждаещо се в бъдеще от непрекъснато наблюдение и грижи.
Същевременно не е известно колко то ще живее в такива обстоятелства и, колко дълго родителите ще могат да носят толкова тежък кръст, особено ако техните материални възможности са ограничени.
Лекарите винаги предупреждават такива родители за възможните пороци на развитието на техните бебета, които способства за проявлението на детска церебрална парализа, епилепсия, проблеми с движението, зрението, слуха, говора.
Опитват се да обяснят, че дори и детето да се върне у дома, няма гаранция, че ще доживее до училищна възраст. Крайната недоносеност е основната причина за смърт на деца до 5-годишна възраст.
Медицинските знания и най-новите изследвания показват, че силно недоносеното дете много рядко може да има положителен резултат. Но трудно е човек да се постави на мястото на тези родители.
