Туларемията представлява остро инфекциозно природоогнищно зоонозно заболяване с множество механизми на заразяване, което се съпровожда с обща интоксикация, треска, засягане на лимфните възли, кожата, лигавиците и белите дробове.
Към настоящия момент България се намира в предепидемична обстановка, тъй като от началото на 2015 са потвърдени официално 16 случая, а през предходната година не е бил регистриран нито един.
От Министерството на здравеопазването и националния център по заразни и паразитни болести предупреждават, че през пролетта и то още в началото на следващия месец с излизането на първите кърлежи може да се очаква епидемичен взрив.
За първи път заболяване, подобно на туламерия е било описано в Япония през 1837 година и нерядко епидемичните взривове обхващат няколко стотин души и такива са регистрирани в развити държави като Австрия, Франция, Германия, Швеция, Япония и Съединените Американски Щати.
Но сходството на определени форми на туларемията с чумата и възможността да бъде използвана като биологично оръжие обуславят актуалността на тази инфекция.
Причинител на туларемията е Francisella tularensis, отнасяща се към род Francisella, семейство Brucellaceae.
В рамките на вида F.tularensis към този момент се изолират 4 подвида, различаващи се по ензимните си свойства и степента на патогенност:
• Най-патогенен е американският тип А, често асоцииращ се със смъртоносни белодробни поражения.
• По-малко патогенен е у нас разпространения, както и в цяла Европа и Азия, палеоарктически или тип В, при който рядко се засягат белите дробове и леталността е ниска.
• Средноазиатски, разпространен преимуществено в Централна Азия, като за неговата способност да инфектира хора към настоящия момент има малко данни към настоящия момент.
• Подвид novicida /по-рано е бил изолиран в отделен вид /- известен е с няколко случая на заболяване при хора с имунен дефицит.
Туларемийните бактерии представляват малки коко-пръчковидни клетки, които са грам-отрицателни и не образуват спори.
Вирулентните щамове съдържат 2 антигенни комплекса – капсулен (Vi) и соматичен (О). С капсулния антигенен комплекс са свързани вирулентността и имунногенността на причинителя.
Възбудителят на туларемията се култивира на жълтъчна и агарова среда с добавяне на цистеин, заешка дефибринирана кръв. В околната среда бактерията причинител на туларемията се съхранява продължително време, особено при ниски температури.
В зърното, сламата при температури под 0 ° С инфекциозният организъм – причинител на туларемията остава жизнеспособен и 6 месеца, при температура 20-30 ° С – 20 дни.
При кипене умират моментално, а при температура от 60 ° С за около 20 минути.
При излагане на пряка слънчева светлина бактериите се унищожават в рамките на 20-30 минути. Пагубно въздействат на причинителя на туларемията и стандартните дезинфекционни разтвори.
Туларемия лечение
Всички болни от туларемия подлежат на хоспитализация. Съгласно препоръките на Световната здравна организация се назначава стрептомицин вътремускулно в продължение на 7-10 дни.
Да се предписва доза по-голяма от 2 грама на денонощие не е препоръчително. При тежко протичане се смята за необходимо антибактериалната терапия да се продължи до 5-ти 7-ми ден на апирексия, тоест на нормализиране на телесна температура.
Ако няма изразена бъбречна недостатъчност е възможно вместо стрептомицин интравенозно или интрамускулно да се прилага гентамицин за период от 10 дни като дневната доза не бива да надвишава 0.003 грама на килограм телесно тегло.
При нетежко протичане или непоносимост към аминогликозидите е възможно и използването на доксициклин за период от 14 дни.
А при непоносимост към дотук изброените антибиотици е показен хлорамфеникола перорално или парентерално. Дозата трябва да бъде по-малка от 4 грама на денонощие.
Въпреки че на причинителя на туларемията ин витро пагубно действат флуорохинолоните и цефалоспорини от по-новите генерации.
За лечение на продължителни и хронични форми се използват антибиотици в комбинация със специфична убита ваксина, която се въвежда подкожно, вътремускулно или интравенозно с по 1, 5, 10 и 15 милиона микробни клетки на инжекция на интервал от 3-5 дни /курс до 10 инжекции/.
