Дори родителите със стаж не могат да се похвалят, че с тяхното дете всичко върви нормално.
Когато малчуганът престъпва установените от семейството граници на позволеното, естествено се стига до наказание.
Майката и бащата са длъжни да разбират доколко в конкретния случай е необходимо наказание.
Наказанието трябва да се превърне не в унижението за детето, а в своеобразен урок, благодарение на който то осъзнава вината си и впоследствие няма да прави подобни грешки.
Към какви мерки не трябва да прибягват родителите?
1. Физическо наказание
Когато наказваме детето физически, не го възпитаваме.
То скоро го унижаваме по модела от филмите.
Именно така то ще възприеме шамарите.
А впоследствие всичко това се отразява неблагоприятно на психиката.
Ниски оценки в училище, неувереност в себе си, депресия, ето до какво води честата практика на физически наказания в семейството.
Нервите ви са на границата?
Просто излезте от стаята, пийнете вода, няколко пъти вдишайте и издишайте.
И сега вече можете да отидете до детето и да проведете възпитателна беседа.
За това време детето също малко ще се успокои и ще бъде готово да ви чуе.
А ако сте прибягнали и до физическо наказание, след като емоциите утихнат помолете детето за прошка.
2. Разговор с детето на висок тон
За малките деца крясъците на родителите са равностойни на физически наказания.
Започвате яростно да държите сметка на детето за извършена от него простъпка?
Това означава, че напълно сте загубили контрол над ситуацията.
Спокойният тон и разумните доводи са много по-ефективни от крясъците.
Детето едва ли ще извлече нещо полезно за себе си от гневните родителски тиради.
Само ще се изплаши и дори ще започне да прави на инат.
Равносметката е обидено дете и съсипано настроение на всички у дома.
3. Жестока критика
Напълно недопустимо оскърбление по адрес на детето.
Трябва да се порицае и осъди самата простъпка, а не детето.
Невъзможно е да се постигне разкаяние и послушание, ако така и не сте успели да обясните на детето, в какво се състои неговата вина.
Равносметката е, че детето не чува нищо освен оскърбления и нечленоразделни крясъци.
То се разбира само едно, че е най-лошото.
4. Дългосрочни заплахи
Ако сте решили да наказвате детето, направете го сега или изобщо не го правете.
Заплахите, че ще лишите детето от играчки или разходки, нямат никакъв възпитателен елемент.
Майката и таткото обикновено заплашват с нещо детето, за което след това забравят, така постигат неговото послушание.
А с времето то продължава да се притеснява и със страх очаква обещаната разплата.
Само страх и никакво осъзнаване на извършеното.
Ако не смятате да наказвате детето, не е нужно да заплашвате предварително.
Много по-ефективно ще е на място да поговорите с него и да му обясните какво лошо е сторило.
5. Игнориране на детето
Ако за кратко оставите детето само след сериозна простъпка ще бъде, дори полезно.
То ще си помисли над поведението, ще се опита да направи правилните изводи от случилото се.
Но голяма грешка е да бъде игнорирано твърде дълго. Не устройвате продължителни бойкоти.
Това е нещо като психологическа манипулация, с която наистина може да се постигне послушание, но последствията може да са негативни.
