Учени установиха къде в главата се намира центърът на лъжата.
Както нагледно демонстрира предизборната кампания на САЩ, колкото повече човек лъже, толкова по-добре му се отдава. Но политиката не е единствената сфера, в която лъжата е станала толкова разпространена.
През 1996 г Бернард Бредстрит, финансов директор на компания, основана от известен американски изобретател и футуролог Ръем Курцвейл, се озовал в затвора по обвинение в мошеничество. Първоначално машинациите били относително несериозни – просто подправял тримесечните отчети.
Но всичко приключило с огромна афера с укриване на загубите на компанията и измамата на инвеститорите – според документите на Бредстрит, компанията получавала стабилен доход, но всъщност – само губела пари. А същевременно инвеститорите давали милиони за нейните акции.
В подобна ситуация се оказала и фалирала през 2001 г голяма енергийна компания – нейните служители използвали различни офшорни схеми и фалшифицирали всички счетоводни данни.
Историите, в които от малка нечестност с времето израства огромна измама, са доста. С този феномен се захванали и група учени от Лондонския университетски колеж и Университета Дюк в САЩ.
Става ли дума за укриване на данъци, изневери, допинг в спорта или финансови машинации – виновниците често се припомнят как малката лъжа с времето е расла като снежна топка, и най-накрая се е превърнала в лавина.
Резултатите от най-новия научен труд нагледно демонстрират, че колкото повече човек лъже, толкова по-лесно му се отдава.
В необикновеното изследване взели участие 80 души.
На всеки участник в продължение на 3 секунди показвали стъклен буркан с монети за сума от 18 до 43 долара. Съобщили им, че тази картина била съобщавана на още един участник – който всъщност бил актьор, но в по-малък размер и само за една секунда.
Също им казвали, че задачата на техния партньор е приблизително да назове сумата на парите от буркана, и за това им е нужен съвет от други участник, изпратен с помощта на компютър.
Това позволило на изследователите да регистрират как участниците преценяват съдържимото в буркана, без да имат причина да лъжат.
Впоследствие, участниците получили различни указания, така или иначе провокиращи ги да лъжат.
В зависимост от ситуацията нечестността можела да донесе полза за сметка на партньора, да донесе полза на партньора за сметка на участника, да се окаже полезна за двамата или за само от някой от двамата, не влияейки така на другия.
Например, в първия случай на участника казвали, че ще получи награда в зависимост от това колко успее да надиграе партньора си.
Също участниците били уверявани, че техните партньори не били в час за тези инструкции.
Сравненията на данните между честните и нечестните оценки позволило на учените да измерят разминаванията в поведението.
Екипът установил, че участниците започнали да лъжат само когато се появявали користни мотиви. Те можели да излъжат и за да подсигурят бонус на партньора си, но честотата на такива случаи била неизменна в рамките на експеримента.
В случай че изгода получавали и двамата, участниците лъжели по-често – видимо смятайки, че в този случай лъжата е по-приемлива.
Участниците често лъжели тогава, когато можели да донесат полза и на самите себе си и на партньора. Когато било изгодно само на тях, но вредило на втория участник, тогава лъжели по-малко.
Но броят случаи на лъжа нараствал само когато участникът получавал награда.
