Ако децата растат в условията на любов, подкрепа и приемане, това благотворно се отразява на тяхното психическо здраве.
В обратния случай детето може да страда, да се чувства недолюбвано, непълноценно, лошо.
Тогава израства с ниска самооценка и неувереност в себе си.
Понякога любовта на родителите се проявява недостатъчно или изкривено, което не позволява да се удовлетворят естествените потребности на децата от любов, внимание и безусловно приемане.
Как правилно да обичаме детето?
Какво не е любов, а само така изглежда в отношенията родители-деца?
Как любовта помага на детето да расте, да съзрява, да укрепва физически и да стане щастливо?
Отговорите на тези въпроси можем да получим от тази статия.
Каква е силата на любовта?
Когато в семейството се появи дете, родителите проявяват особена загриженост за него, която се състои в нежни и трепетни чувства, грижи и ласки.
Родителите искрено се радват на идването на детето на този свят и заедно с тези чувства предават на детето това, с което то им е важно и нужно.
Важно е възрастните по достойнство да оценяват тези чувства, които изпитват към детето.
От тях децата черпят жизнена сила, намират опора в трудните моменти, получават подкрепа, когато им е нужна.
Детето знае какво иска
Как желанията на децата са свързани с родителската любов?
По най-приятния начин.
Когато детето поотрасне, неговите желания придобиват най-активна форма.
То започва да живее със своите „искам”, „мое” и „на мен”.
Според психолози, възрастта до 3 години е периодът, в който родителите трябва да успеят да „нахранят” детето с всичко, което иска.
Това означава не да се угажда на детските капризи, а да са внимателни към детските потребности.
Как родителите да усетят тази тънка граница?
• Да се забранява там, където не може да се разрешава, дори ако детето много иска
Например, да поиграе на топка на пътя, да яде пясък, да се катери по дърветата.
Децата, дори най-малките, се нуждаят от забрани.
Те са необходими, за да се съхрани здравето и живота.
Освен това родителите, които уверено казват както ДА, така и НЕ, са надеждни, с тях е безопасно и спокойно.
Тогава детето може да се уповава на тях напълно.
Във всички останали случаи на детето трябва да бъде разрешено всичко, което не застрашава неговата безопасност, не вреди на другите хора.
• Да отговаря на всички въпроси на децата, да удовлетворява тяхното любопитство
Подобно отношение на родителите е една от формите на проявление на любов, защото след близкото общуване детето получава безценно внимание, чувства своята значимост и потвърждава важността.
Детето не се страхува от родителите
Когато детето не чувства, че родителите го обичат – те малко общуват с него, не се интересуват какво прави, не го подкрепят, хвалят го и губи доверие към майката и бащата.
Това може да доведе, че когато поотрасне детето може да изпитва страх да се обърне към родителите с въпрос или за помощ.
Подобно поведение е особено нежелано в училищна или тийнейджърска възраст.
Тогава детето активно опознава света, у него възникват „зрели въпроси”, идват първите срещи, „мъжки” разговори.
Детето, което се възпитава в любящо и приятелско семейство, не се страхува да зададе на родителите си неудобни въпроси.
То знае, че винаги ще го обичат, ще го изслушат, няма да го осъдят, няма да го наругаят и няма да му се засмеят.
