Защо учениците през лятото забравят за получените през изминалата учебна година знания?
Наближава новата учебна година и много ученици както и учители, и родители, се сблъскват с това, че за 3 месеца летен отдих определена част от получените през изминалата година знания се оказват забравени.
С какво е свързан този феномен, защо децата от добре финансово осигурени семейства страдат от него значително по-малко? И защо децата трябва да четат на глас на кучета?
Въпросът за това как тримесечният летен отдих влияе на успеха на учениците, вълнува изследователите доста отдавна. Още през 1996-та година учени от Университета Мисури и Държавния университет на щата Тенеси анализирали 39 научни разработки, описващи взаимовръзката между летните ваканции и успеха на децата в училище.
За тази цел те сравнили резултатите от тестовете и контролните работи по различни предмети, които учениците правели през есента и пролетта – тоест преди и след ваканциите.
Получените от анализа данни показали, че за периода на лятото средно децата успяват да забравят обем от информация, за усвояването на който са били необходими от 1 до 1.5 месеца.
Най-много летните ваканции се отразявали на успеха по математика, а особено лошо учениците се справяли със задачите по изчисление.
Също в черния списък попадал правописът, а най-малко страдало четенето.
Обяснение на този факт било предложено още през 1975 година – през лятото децата едва ли решават задачи по математика, същевременно с четене и с езика те се занимават не само в училище, но у дома, в ежедневния живот – общуват със заобикалящите ги хора, четат книги или слушат песни.
За да разберем как липсата на практика способства за изчезването на определена информация от паметта, следва да се наясно как точно нашият мозък осъществява процесите на запомняне и възприемане.
Специалистите в областта на когнитивната психология отбелязват, че при учениците познанието се осъществява на 3 нива – концептуално, фактическо и процедурно. Концептуалните знания отразяват най-общите и най-съществените качества на предмета, а също и осведомеността за общите неща, на ниво понятия.
Фактическите знания – това е тази информация за свойствата и фактите на околната действителност, която се съхранява в дългосрочната памет. Към тях се отнасят определенията, терминологията и разнообразните детайли.
Така например знанието, че страните имат столици се отнася към концептуалното ниво, а пък информацията, че столица на Франция е Париж – вече принадлежи към фактическата област от знания.
Накрая, за процедурното знание се подразбира какви операции е необходимо да се осъществят, за да се постигне един или друг резултат – например, да се реши задача. Психолозите отбелязват, че разбирането на концептуално ниво предполага наличието на опит, но не и на постоянна практика.
А обучението на процедурно и фактическо ниво – които са задействани в процеса на решаване на математически задачи и изпълнение на упражнения по правопис, - изискват постоянни практики и повторения. Именно поради недостатъчната практика през лятото, през есента успехът в училище рязко се понижава.
Преди 3 години американски учени установили, че ако детето расте в семейство с добри доходи, то обикновено забравя много по-малко информация, отколкото неговият връстник от по-бедно семейство.
Обяснението на този факт е просто – богатите семейства могат да си позволят да изпратят детето си на летни училища, да го водят на разнообразни кръжоци, а също така и да му купуват книги.
