Цената на общуването в социалните мрежи може да е много висока.
Желанието да направим идеален нашия цифров образ често води до продължителен стрес и постепенно разрушава личността.
„В интернет никой не знае, че ти си куче“ – известната рисунка, публикувана през 1993 г., днес е актуална както никога.
Прекрасно изобразява основата на общуването в социалните мрежи – можем да бъдем каквито си поискаме.
Обикновено избираме за публикациите си най-добрите снимки, изтриваме тези, на които не изглеждаме толкова добре.
Придържаме се към избрания образ – опитен мачо, лъскава светска лъвица, безстрашен пътешественик, полиглот или ерудит.
Предходните изследвания показват, че повечето потребители на социалните мрежи адаптират своите онлайн-взаимодействия, за да изглеждат по-добре.
Причината е, че никой няма да узнае реалността извън пределите на публикувания пост. Но сега учените са убедени, че е точно обратното.
Истинската ни същност все пак се прокрадва през идеалния виртуален образ.
Поведението във Фейсбук или друга социална мрежа е точно отражение на нашата личност.
Например, честото щракане на селфита във фитнес залата може да е признак на нарцисизъм.
Учените провели експеримент – помолили 164 души на възраст от 18 до 55 години да направят 2 теста.
Първоначално доброволците отговаряли на въпроси за своето истинско „аз“.
А след това – от лицето на виртуалния си двойник във Фейсбук.
Установило се, че голямата разлика между самопрезентирането в мрежата и истинската същност на човек, се последва от стрес и усещане за социално разединение.
Повечето хора всъщност предпочитат другите да знаят какви са всъщност, а не да имат идеализирана представа.
Това потвърждава теорията за самопроверка на американския професор Уилям Суон.
Според нея човек има нужда от потвърждение на самооценката си без значение позитивна или негативна.
Още през 1997 г, преди настъпване на епохата на социалните мрежи, учените установили, че служителите с ниска самооценка напускат работа, след като повишение на заплатата.
Това противоречи на техния вътрешен свят.
Хората се чувстват по-комфортно и по-продуктивно, когато околните ги оценяват реално, дори ако някои качества не са положителни.
Аргументите, поради които хората частично или пълно скриват своето истинско АЗ в мрежата, са сериозни.
Първоначално това дава определена свобода. Например, възможност за изразяване на мнение.
Но анонимността има цена. Когато никой не знае, че ти си куче, всички положителни оценки ще се отнасят до виртуалния потребител.
Профилите в социалните мрежи днес са се превърнали в плячка за специалисти по маркетинг, потенциални работодатели, този факт трябва да се има предвид.
И още един важен момент. Социалните мрежи ни позволяват да избягваме това, което учените наричат малки затворнически географски обстоятелства.
Всеки от нас може да общува на интересни теми, без значение от разстоянието. Но това е нож с 2 остриета.
В социалните мрежи сме в обкръжението на единомишленици, а това е причина за формиране на мехур от филтри.
Това понятие означава, че събират данни за потребителя и му предоставят информация, съвпадаща с неговата гледна точка, премахвайки алтернативните варианти.
В този случай е много трудно да се види обективната картина на случващото се.
Социалните мрежи предоставят и възможност на блокиране на потребители, чието мнение не ни допада, което още повече изкривява нашата представа за реалността.
И така съвсем се отдалечаваме от реалността.
