Когато хората са нервни /а те са нервни през цялото време/ тяхното мислене се ограничава. Неврофизиолозите поясняват, че емоционалният мозък, който се е развил в резултат на еволюцията на бозайниците, губи връзка с по-високо развития рационален мозък на човека /този, който умее да улавя перспективата/.
Инстинктът подбужда да се предаде контрола на примитивната част на мозъка, която умее само да се бори и да бяга.
Човек е трудно да се въздържа – ако се поддава на тази подбуда, той може да извърши някакви импулсивни действия. В такова ограничено състояние мозъкът не възприема новите указания и със сигурност не е способен да ги следва.
Това, което трябва да се вземе предвид този, който е необходимо да организира други хора и да постига с тяхното съдействие определен резултат.
Но дори и да не сме ръководители почти на всеки от нас му се налага да разговаря или да контактува е с подобен тип, по-изнервени хора. Почти със сигурност всеки има сред приятелите или колегите си по-лесно изнервящи се хора.
Например – ако говорите на някого сякаш е ваш роб или обратно изисквате постоянно нещо от него, така ще въздействате на средния му мозък и той по-лошо ще възприема вашите думи.
Има и по-правилен способ – да се обръщате директно към човека, най-добре по име, а още по-добре да разговаряте директно с него.
Така ще понижите напрежението, ще въздействате на по-висшата част на мозъка му и той ще се открие към вас. Но трябва да вземете предвид и факта, че намеренията и интонацията ви могат да бъдат неправилно разчетени.
Как да си гарантирате, че ефективно провеждате своя разговор? Проследявайте езика на тялото – той ще ви укаже как събеседникът ви възприема езика вашите думи и интонация и как да ги променяте.
На събеседника ви му изглежда, че му говорите сякаш „през главата“, тоест леко надменно – в такъв случай той бързо би искал да прекрати такъв разговор, той се чувства обиден, защото изглежда, като че ли говорите не на него, а на някое трето лице, което може и да не присъства в помещението, в което провеждате разговора. „Какъв невежа! – ще възкликне той за себе си. “
Вашият събеседник в такъв случай ще си създаде впечатление, че го потискате. Вие му размахвате пръст в лицето и човекът отсреща може да реагира по следния начин:
1. ще се подчини, ще склони глава, ако успеете да го уплашите, тоест той ще изглежда, че сякаш иска да ви каже „Моля те, не ми се сърди“ или
2. ще повдигне брадичката си и ще присвие очи презрително и сякаш ще желае да ви каже – „Не смей така да говориш с мен!“
Този, с който разговаряте вижда, че се обръщате към него и не само към него – той кима одобрително, сякаш се съгласява: „Да, това е разумно“. Но ще направили това, което изисквате от него е вече друг въпрос.
Събеседникът ви възприема това като искрен разговор с него – в такъв случай шията и раменете са отпуснати – вие сякаш сте се приближили към него и сякаш се каните да го прегърнете като любяща майка или дядо.
Така ще убедите човека: „Всичко ще бъде добре. Ние ще се справим“. Това е езикът на приятелството и на дружбата. Използвайте този начин да разговаряте с хората, както в личния живот и когато е уместно в работата и в преговорите с бизнес партньорите.
Вашата задача, когато ви наложи да говорите с нервен човек е да подберете такъв тон и такива думи, така че другата страна да реагира в напрегнатия разговор по такъв начин, който ви е необходим на вас.
А за тази цел следете за невербалния език – колкото повече внимание обръщате на езика на тялото, толкова по-добре ще опознаете събеседника си и ще реагирате на време.
