От новините или от разговорите на възрастните детето ви е чуло „терористичен акт“, и сега пита, какво е това. Как да най-добре да отговорите на този въпрос? Какви съвети и препоръки дават психолозите?
Когато по света се случват събития като в Париж, всеки, който гледа телевизия, се оказва свидетел на случващото се, а това означава, че бива въвлечен и емоционално.
Повечето хора започват да се страхуват, че същото може да се случи с тях и техните близки, те изпитват състрадание към жертвите, гняв към извършителите на терористичните актове, объркване и безпомощност.
У много хора в такива ситуации се повишава тревожността, това е свързано с факта, че в ежедневието ние отблъскваме от себе си мислите за смърт.
Но когато виждаме на екрана как внезапно загиват хора, ние вече не можем да игнорираме смъртта, не можем да чувстваме, че нашият живот е под контрол.
Как да се справите с това?
Някои измислят план за действие за случай, че самите те внезапно попаднат в непредвидена ситуация. Други разсъждават, че смъртта е призив, който ни задължава да правим неща, които са наистина важни и си действително си струват.
Когато ние отделяме в неконтролируемата ситуация тази нейна част, която зависи от нас лично, поддава се на нашия контрол, тогава и се справяме с плашещата ни мисъл, и тревога затихва.
За смъртта мислят не само децата, но и възрастните. Ако детето е видяло по Новините сюжетът за терористичните актове – това още не означава, че задължително психиката му ще е вече травмирана.
За да се получи такава травма, то е необходимо да съвпаднат няколко фактора. Рискът от възникването ѝ се увеличава, ако детето не просто се изплаши силно, но и едновременно се почувства беззащитно.
Поради тази причина най-добрият начин да се погрижите за емоционалното му благополучие, е да му покажете, че сте до него, забелязвате състоянието му и сте готови да поговорите.
Понякога децата сами задават въпроси, а в други случаи е важно родителите да забелязват техните тревоги и да започнат разговор сами.
Ако детето задава въпроси за терористичните актове, за това какво ще се случи с него, ако попадне в такива, какво да прави тогава, то не следва родителите да избягват отговорите на подобни въпроси, съветват психолози.
За да си върне детето усещането за безопасност, детето е длъжно да почувства, че не се страхувате от тази тема. Ако въпросът остане нерешен, тревогата няма да изчезне напълно.
А наблюдавайки вас, детето ще се учи как да се справя с трудните задачи. И ако избягвате въпросите му, то това ще бъде един лош пример за него, как да действа в подобна неловка за вас ситуация.
Езикът на обясненията трябва силно да се различава в зависимост от възрастта на детето. Но не е важно дали става дума за малко дете или за вече тийнейджър, а следва да обърнете внимание на следните препоръки:
1. Детайлни подробности за случилото се – снимки и видео от мястото на събитието, могат да изплашат детето. То също се плаши, когато вижда, че родителите му се тревожат, затова ако то е малко – най-добре го прегърнете, а ако е по-голямо го хванете за ръка;
2. На децата до 5 години е по-добре да се каже, че това е взрив, авария или катастрофа и да не се упоменава, че е дело на възрастни, като се постави акцент върху спасението и помощта.
3. Важно е да обясните, че терористите са много по-малко от добрите и мирни хора;
