Едно от най-честите нарушения в логопедията при децата е неправилното произношение на звука „р“. Поради тази причина опитните логопеди са разработили няколко упражнения за правилна произнасяне на този звук.
На детето се предлага да разположи езика си над горните зъби от вътрешната страна и продължително за изговаря звук, подобен на „зж“ – трябва да се чуе нещо средно между указаните звуци – „з“ преминаващо в „ж“ или обратно, или по друг начин или по друг начин – езикът се полага на зъбните алвеоли, като звукът „д“ се изговаря многократно.
Важно е да се наблюдава езикът да бъде максимално „разтворен“, тоест с максимална ширина, и да бъде в силно напрежение.
По време на изговаряне на звуците със собствения му показалец – измит, с напълно изрязан нокът, за да се избегне порязване на езика, увит в кърпичка за нос, се подлага под края на езика.
С пръсти се правят люлеещи движения от едната към другата страна, благодарение на което може да се чуе звук на тътен.
Палецът може да се замени с биберон, който се увива в памучна кърпа, или се премахват космите от четката за зъби със закръглени краища, като се прави пластмасова шпатула.
Когато това положение на ръката стане обичайно за детето, а езикът престане да се изхлъзгва от пръста – биберона или шпатулата, то тогава детето ще може да предизвиква люлеещи движения на езика и без нечия помощ.
Ако езикът не е в разширено положение и под напрежение, поддържащият го палец или спомагателният предмет, то тогава люлеене няма да има.
Тогава ще се получи звук близък до „дл“. Логопедите предлагат сравнението на езика на детето с оловен войник или със струна.
Ако струната е в напрегнато положение и прекараме пръсти през нея, тя ще започне да издава звук, но ако не е натегната, то тогава няма да чуем желания звук. Това упражнение е много интересно за децата и те го изпълняват с удоволствие.
При постигане на вибриращи движения с върха на езика посредством механична помощ, тяхната продължителност се увеличава и постепенно се стига до това, че първоначално детето постига вибрации на езика с помощта на пръста или шпатула, а след това самостоятелно.
Понякога е достатъчно детето да поднесе пръст към устата си, за да се успокои, като не се докосва до езика, а когато върхът му започне самостоятелно до вибрира, необходимостта от това допълнително действие отпада.
Ако пък за продължителен период от време не се постигне самостоятелна вибрация на върха на езика, се пристъпва към автоматизация на звука /р/ в думите.
Вибрации на върха на езика могат да се постигнат и по следния начин – на детето се предлага да си отвори устата, да повдигне езика, като докосне с него небцето и да го прилепи към него, без да го пуска.
В момента на отделяне на езика от небцето, внезапният тласък на издишвания въздух предизвиква краткотрайна вибрация на върха на езика, вследствие на което той самостоятелно започва да генерира този звук.
Вторият начин на това упражнение – с механична помощ, детето е необходимо да повдигне езика към небцето, максимално разтягайки „юздичката“ му.
След това с палците и показалците е необходимо страничните краища на езика плътно да се притиснат до езика.
