Редовният контрол на нивото на вътреочно налягане е необходимо за ранното откриване на опасното очно заболяване – глаукома, която може да доведе до слепота.
Повишеното вътреочно налягане възниква, вследствие на дисбаланс на синтез и отделяне на течност, заключена под обвивките на зрителния орган.
Каналите, по които обикновено се отича вътреочната течност обикновено са блокирани.
Това води до увеличаване на нейния обем и повишаване на налягането.
Вътреочното налягане можем да си представим като въздушна топка, изпълнена с вода.
Колкото повече е водата в топката, толкова по-високо е налягането.
При твърдe голямо налягане топката може да се спука, а в окото да настъпи необратимо увреждане на зрителния нерв, което води до слепота.
Заболявания, при които се променя вътреочното налягане
Повишеното вътреочно налягане е един от основните рискове фактори за развитие на глаукома.
Съществува специфична форма, при която този показател е под нормата.
Затова и всякакви отклонения трябва да станат причина за задълбочено офталмологично изследване.
Вътреочното налягане се понижава рядко, но тези изменения трудно се поддават на лечение и често водят до загуба на зрението.
Хипотония се наблюдава при:
• Травма на очната ябълка;
• Изразено обезводняване;
• Тежък диабет;
• Сепсис;
• Наркомания;
Външно може да се проявява само със сухота на очите.
Кога трябва да се измери вътреочното налягане?
Трябва да се обърнем към офталмолог и да измерим вътреочното налягане при следните оплаквания:
• Болка в очните орбити, над клепачите;
• Пелена пред очите;
• Свиване на полезрението;
• Цветни кръгове около добре осветени предмети, аура около тях;
• Сълзене, зачервяване на очите;
• Усещане за изпълване на очите със сълзи, които всъщност не се отделят;
• Невъзможност за избор на очилата за постоянно използване, различни стойности на остротата на зрението при няколко измерения;
Също вътреочното налягане се измерва при преглед на хора над 40 години, независимо от наличието на оплаквания.
Начини за измерване
Минималните изисквания към тонометрите и процедури за измерване на вътреочното налягане са определени от Международната организация по стандартизация – ISO.
Съществуват няколко основни методики на измерване на вътреочното налягане:
• Пневмотонометрия;
• Безконтактна тонометрия;
• Ребаунд тонометрия;
Другите методи за контрол на вътреочното налягане не са получили сертификат от ISO.
Апланационна тонометрия по Голдман
Методът се използва от 1957 г.
Оптималната структура на накрайника е била разработена в експериментални изследвания.
Принцип на метода
Измерване на вътреочното налягане по Голдман се основава на принципа на Ембер-Фик.
И гласи, че налягането вътре в сферата е пропорционално на силата, която е необходимо да се приложи отвън за уплътняване на тази сфера.
Сега формулата е коригирана с отчитане на дебелината и твърдостта на роговицата.
Процедура на измерване
Измерването на вътреочното налягане по Голдман се провежда с помощта на биомикроскоп.
Предварително на роговицата се капват обезболяващи капки.
Желателно е използване на флуоресциращ разтвор, който оцветява слъзната течност в син цвят.
Това дава възможност за по-точно определяне на мястото на датчика към роговицата – в центъра на площадката, свободна от слъзна течност.
Биомикроскопът е комбиниран с накрайник, улавящ съпротивлението на роговицата.
Инструментът постепенно приближава към роговицата и я докосва.
При преглед двойната призма вътре в накрайника на тонометъра разделя получаването на изображението на 2 полупръстена.
При докосване на техните вътрешни краища се гледа скалата на прибора, който ще покаже величината на вътреочното налягане.
