Хламидийният конюнктивит /офталмохламидиоза, хламидиоза на очите/ съставлява 3-30% от случаите на различна етиология на това заболяване. Хламидиозата на очите се среща най-често при хора на възраст между 20 и 30 години, при това жените заболяват 2-3 пъти по-често от мъжете.
Хламидийният конюнктивит възниква, предимно, на фона на урогенитална хламидиоза /уретрит, колпит, церцивит/ и може да се прояви в латентна форма и да не причини оплаквания.
Какви са причините?
Хламидийните конюнктивити се предизвикват от вътреклетъчния микроорганизъм Chlamydia trachomatis, проявяващ едновременно антигенни свойства и на бактерии и на вируси.
Образувайки т.нар. L-форми, хламидиите са способни към продължително вътреклетъчно паразитиране в неактивно, „спящо“ състояние. При различен вид неблагоприятни условия като прием на антибиотици, преохлаждане, прегряване, остри респираторни вирусни инфекции, в период на имуносупресия, се осъществява „пробуждане“ реверсия на хламидиите от L-форми и активно размножаване с развитие на клинична симптоматика.
Различните антигенни серотипове на хламидиите предизвикват различни заболявания – например серотиповете A, B, Ba и C водят до развитието на трахома, серотипове D-K до възникване на паратрихоми в зряла възраст, епидемичен хламидиен конюнктивит, урогенитална хламидиоза, а серотиповете L1-L3 до развитието на хламидийна лимфогрануломатоза.
В повечето случаи хламидийният конюнктивит възниква на фона на хламидиоза на урогениталния тракт – според данните от статистиката около 50% от пациентите с офталмохламидиоза имат също така и урогениталната форма на инфекцията.
При хората в зряла възраст очната хламидиоза се развива в резултат на механичното пренасяне на причинителя на инфекцията от половите органи до конюнктивалната торбичка чрез замърсени предмети и с ръце.
При това носителят на урогениталната хламидиоза може да инфектира не само своите зрителни органи, но и тези на своя партньор. Нерядко хламидийния конюнктивит се явява последица от орално-гениталните полови контакти със заразен партньор.
Известни са случаи на професионално заразяване с очна хламидиоза сред акушер-гинеколозите, венеролозите, уролозите-андролози, офталмолози, преглеждащи пациенти с различни форми на хламидийна инфекция.
Заразяване с хламидиен конюнктивит е възможно и чрез водата при посещение на обществени басейни и бани. Тази форма на заболяването е получила названието „басейнов“ или „тоалетен“ конюнктивит и често може да придобива епидемичен характер.
Хламидийният конюнктивит може да съпровожда протичането на автоимунното заболяване –синдром на Райтер, въпреки това патогенезата на офталмохламидиозата при тази патология не е проучена напълно.
Очната хламидиоза при новородени може да се развие вследствие на вътреутробно /трансплацентарно/ заразяване или инфектиране на очите по време на раждането от болна от хламидиоза майка. Хламидийната очна инфекция се среща при 5-10% от новородените.
Какви са симптомите?
Клиничните проявления на хламидийния конюнктивит се развиват след изтичането на инкубационния период от 5-14 дни. Обикновено в началото се засяга едното око, двустранно инфектиране се установява при 30% от случаите.
При 65% от развилите тази инфекция тя протича във форма на остра или субакутна очна инфекция, а в останалите случаи – в хроничен вариант.
Лечение на хламидиен конюнктивит
Препаратите, които се прилагат при това заболяване са следните антибиотици – флуорохинолони, макролиди, тетрациклини.
Локалното третиране включва поставянето на антибактериални капки за очи /разтвор на офлоксацин, разтвор на ципрофлоксацин/, нанасянето на мехлеми за клепачи – тетрациклинов и еритромицинов мехлем, прилагат се също и противовъзпалителни капки – разтвор на индометацин и на дексаметазон.
Системното лечение на хламидиозата се провежда по схемата за терапията при полово-предавани инфекции.
