Вкусът – това е едно от качествата с помощта на които възприемаме околния свят, но се оказва, че има отношение и към оценка на нашия вътрешен свят.
На пръв поглед изглежда, че щом става въпрос за вкус, това означава, че рецепторите трябва да са разположени в устата.
Но се оказва, че някои вкусови рецептори са разпръснати из целия организъм.
Могат да бъдат открити в най-далечното ъгълче на тялото, където не влизат в контакт с истинската храна или с напитките.
Защо тези рецептори са ни толкова необходими и какво още те умеят, за което повечето хора, дори и не се досещат?
Как усещаме вкуса?
В основата на вкуса лежи способността на човека към хеморецепция.
Организмът умее да реагира на присъствието на молекули на някои вещества дразнители.
За тази цел има вкусови рецептори, състоящи се от специализирани вкусови клетки.
Молекулите на дразнителя влизат в контакт с вградените в мембраните клетки с белтъчни комплекси, представляващи част от рецептора.
След като взаимодействието е отминало, се активира специална верига.
Импулсът се изпраща към един от трите черепни нерви в определен участък от главния мозък.
Първоначално сигналът попада в продълговатия мозък, впоследствие неговото направление се променя към ядрата на таламуса.
Информацията, постъпваща от повечето вкусови рецептори, се допълва от тактилни, осезателни и обонятелни усещания.
В резултат образът на храната се залага в нашия мозък от едновременното получаване на данните за нейната миризма, температура, тактилно въздействие и разбира се, вкус.
Видове вкусови рецептори
За количеството на различните рецептори за вкус към ден днешен учените не са стигнали до единен извод.
Точно е известно за съществуването на рецептори на сладко, горчиво, кисело и солено.
Преди няколко години бяха открити рецептори за 5-ти вкус – белтъчен.
Учените вече говорят за допълване на списъка с рецептори за тестен вкус, реагиращи на сложни въглехидрати.
Истината е, че засега тези рецептори не са установени, но изследователите са убедени, че това е въпрос на време.
За мястото на 6-ти вкус претендира калция.
Рецептори за горчив вкус и човешкото тяло
Вкусовите рецептори са разпръснати из целия организъм.
Например, известно е, че рецепторите на сладък вкус има не само в устата, но и в червата.
Там активизират образуването на инсулин от панкреаса.
Но вниманието на учените днес е съсредоточено към рецепторите на горчив вкус.
Вече наброяват 25 разновидности.
В повечето случаи те са предназначени за установяване на развалени храни или токсични за тялото вещества.
Горчивото – това е сигнал за организма, че това не трябва да се яде, необходимо е да се премахне.
Оказва се, че такива рецептори има не само на езика, но и в най-различни органи на тялото – в белите дробове, мозъка, сърцето, тънкото и дебело черво.
Важна разлика на тези рецептори за горчив вкус е, че са разположени в устата.
Импулсите от тях не попадат в мозъка, а в околните тъкани, където предизвикват определени реакции.
Например, рецепторите в тестисите участват в контрол на раждаемостта и образуването на сперма.
Учените опитали да активират рецепторите за горчив вкус, разположени в сърцето.
Това довело до неговото спиране.
Рецептори и имунитет
В дихателните пътища също има рецептори за горчив вкус и те помагат за улавяне и премахване на вредните вещества, попадащи в организма при дишане.
