Гнатостомиоза /лат. gnathostomosis/ представлява природна зооантропоноза от групата на нематодозите с фекално-орален механизъм на предаване на причинителя. Характеризира се с полиморфни и клинични проявления.
Известни са около 1000 случая на заболяването. Те са регистрирани предимно в Тайланд, а също и в Индия, Индонезия, Мианмар, Малайзия, на Филипините, в Япония, Китай, Бангладеш и Израел. Болестта се характеризира с инфекциозни огнища в природата. Заболяват хора, пребиваващи в крайбрежните територии, без да има значение принадлежността им към определени групи от населението.
Какви са причините?
Причинител на заболяването е малкия или среден по размер нематод Gnathostoma spinigerum, паразитиращ в храносмилателния тракт на гръбначните животни.
След развитие във вода при температура 27 - 31 °С след няколко дни образуват ларвите, които се поглъщат от сладководни ракообразни, обитаващи посочените по-горе региони.
Те биват изяждания от междинните гостоприемници като риби, жаби и птици, в които ларвите образуват цисти.
Ларвите на Gnathostoma spinigerum предизвикват при човека еозинофилен менингит, мигриращи отоци по кожата, увреждания на очите и на вътрешните органи.
Патогенеза
Човек обикновено се заразява, употребявайки необеззаразена вода, месо, риба, жаби или птици. Възможно е и опаразитяване чрез кожата.
Естествената възприемчивост на хората към тази нематодоза не е установена, същото се отнася и за продължителността на инкубационния период.
При опаразитяване на човека ларвите през стената на стомаха мигрират към черния дроб, а след това се разпространяват в подкожната мастна тъкан и другите органи и тъкани. Поради това клиничните проявления са разнообразни и зависят от локализацията на паразита.
Най-честите проявления на паразитната инвазия са – „пълзящ“ обрив, подкожни възли, мигриращи подувания и абсцеси. От дълбоките нарушения най-характерни са стомашно чревните и мозъчните.
Какви са симптомите?
Клиничните проявления обикновено са свързани с миграцията на една единствена ларва в кожата, във вътрешните органи, в централна нервна система или в очната ябълка.
По време на миграцията могат да се наблюдават местни възпалителни реакции, болки, кашлица, хематурия, съпровождаща се с треска и с еозинофилия.
При засягане на кожата се появяват болезнени и сърбящи мигриращи отоци – особено често страдат дисталните отдели на крайниците и клепачите.
Проявленията обикновено изчезват след седмица, въпреки това нерядко рецидивират в продължение на много години. Засягането на очната ябълка представлява сериозна опасност за зрението.
При засягане на централната нервна система се развива еозинофилен менингит с енцефаломиелит. Това тежко усложнение е обусловено от миграцията на ларвите по нервните стволове и вътре в централната нервна система.
Характерни са пристъпи на мъчителни остри болки, парестезии на седалищните части и крайниците, които могат да се последват от параплегия. Засягането на мозъка с огнищни кръвоизливи и некрози нерядко завършва със смърт.
Диагностика
Установяване на мигриращи отоци на фона на изразена еозинофилия в съчетание със съответна епидемиологична анамнеза обикновена дава възможност да се постави диагнозата на гнатостомиоза. Но е възможно паразитната инвазия да са разпространи и да прогресира без предшестващи кожни проявления.
В последния случай при изследване на гръбначномозъчна течност се установява еозинофилна цитоза, кръв или ксантохромия. Въпреки това ларви на хелминта в нея практически никога не се откриват.
Лечение на гнатостомиоза
Най-добрият способ за диагностика и лечение едновременно е хирургичното отстраняване на паразита от подкожните тъкани и очите. Но за съжаление, това е рядко осъществимо.
Понякога е ефективен албеданзол – 400-800 мг вътрешно за период от 21 дни. При засягане на централна нервна система се препоръчва симптоматично лечение, обикновено включващо глюкокортикоиди.
