Какви признаци детето може да унаследи от мама и татко?
Съществува ли ген на дълголетието?
Защо на родителите със сини очи се раждат деца с кафяви?
1. Възпитанието е по-важно от наследствеността
Много хора така разбират генетиката – има някакъв ген, който кодира някакъв признак.
Ето защо очите са на мама, носът – на тате, а веждите – са от дядо.
Всъщност външността, умствените способности и характерът на човека, са в резултат от сложно и често непонятно, дори за учените взаимодействие между много гени.
Понякога наследствеността има само малък принос – много по-важно е възпитанието, начинът на живот и средата, която ни заобикаля.
2. Няма двама души с еднакъв цвят на очите
От биология в училище повечето от нас помнят, че генът на кафявите очи е доминантен, а на сините – рецесивен.
Ако детето е получило рецесивни гени от двамата родители, то ще бъде със светлосини очи.
Ако поне един от гените е доминантен, то очите ще бъдат кафяви.
В действителност, цветът на очите се определя от множество гени.
Всеки от тях участва в образуването, транспортирането или съхранението на пигмента меланин.
В зависимост от това колко меланин има в ириса и как се разпределя, цветът на очите може да бъде от светлосин до тъмен, почти черен.
Нюансите са много.
На практика не съществуват 2-ма души с еднакъв цвят на очите.
3. Цветът на косата може да изненадащ, заради спящ ген
Цветът на косата както и на очите, се регулира от много гени и се определя от активността на синтеза на различни видове меланин. Пигментът на тъмния цвят на косата е меланин.
Ако се образува в големи количества, косата ще бъде черна, а ако е по-малко – светла.
Понякога вместо еумеланин се активизира синтеза на друг пигмент – феомеланин
В такива случаи косата е рижава.
Косата ви може да е отчасти рижава, но да не подозирате за това, защото феомеланинът е замаскиран с еумеланин.
Най-често цветът на косата на детето със същия цвят както на един от родителите.
Отличава се само оттенъка.
Но са възможни и изненади – ако у детето се проявява ген, който е спал при мама и при татко.
4. Интелектът не се наследява, а се развива
Понякога между родителите се разгарят съвсем сериозни спорове от кого е наследило острия ум и от кого невнимателността и склонност към лошо поведение.
От гледна точка на генетиката тези препирни са безсмислени.
В главния мозък няма някакъв определен участък, който да прави човека умен.
Няма и един ген, който да отговаря за интелект на детето.
Важни са и множество други фактори – възпитание, образование, социално положение, ниво на доходите на семейството, здраве и физическа активност.
Основно типовете интелект се свеждат до 3 – практически, емоционален и аналитичен.
Всеки има своите таланти, но те могат да останат и само потенциални, ако не се развиват.
Изследванията показват, че интелектът се определя на 70% от наследствеността и на 30% от външни фактори.
5. Генът на дълголетието – до 70 години всичко зависи от начинът на живот
Към този момент се смята, че дълголетието зависи на 75% от начина на живот и само 25% се определят от гените.
Сред гените най-голямо значение имат тези, които предпазват ДНК молекулите, неутрализират свободните радикали, регулират мазнините в кръвта.
