В някакъв момент от своята кариера повечето ръководители съзнателно или несъзнателно свикват да изграждат системата си на стимулиране в съответствие с пирамидата на Маслоу.
Това е най-известната в света теория за мотивация – първоначално хората се стремят към удовлетворяването на базовите си потребности, като нуждата от храна, вода, покрив над главата и безопасност.
Едва след това преминават на следващата степен на пирамидата и стимул за тях се превръща самореализацията.
Няма нищо неморално в това да се помага на хората да удовлетворяват потребностите си от най-долното ниво на пирамидата на Маслоу.
Подобряването на условията на труда и засилване на чувството за безопасност са съвършено правилните мерки. Грижата за това всеки да има постоянен достъп до храна и вода е просто хуманно.
Предоставянето на комфортни жилища на всички, за да се чувстват спокойно и да не се налага да се лутат в търсенето на квартири – също е добре.
Но всъщност хората запазват потребността си от най-висше ниво във всяка ситуация и във всяко състояние.
И макар пирамидата на Маслоу е изключително популярна, новите данни не я потвърждават.
Съвременните изследвания – особено на доктор Едуард Деси, стотици специалисти по теории на самоопределянето и хиляди проучвания – установяват съществуването на 3 психологически потребности.
И ако желаете да се възползвате да се възползвате от тези нови знания, а не да държите на старите представи за пирамидата, то се съсредоточете върху независимостта, контактите с други хора и компетентността.
Независимост – потребност на човека да прави избор, в увереността, че той постъпва така или иначе по собствена воля, че е сам – източник на всяко свое действие. За укрепване на независимостта:
1. Трябва да се посочват цели и срокове като необходима информация за постигане на успех, а не като лично изискване или форма отчетност;
2. Не е добре да се организират игри и състезания – почти никой не е умее да подменя външната причина за съревнованието – спечелване на награда или придобиването на по-висок статус, с по-съществен – изпълнение на важна задача;
3. Не оказвайте натиск – хората достигат пик на производителност, защото самите те го искат, а не защото някой ги е принудил, например началника или работодателя;
Социални контакти – потребност на всеки човек да се чувства загрижен за други хора, както и да усеща, че те изпитват съответните чувства към него, усещане за близост с другите хора и принос в някаква обща дейност.
В голяма степен това е задача на всеки ръководител на работен екип – да помогне на служителите да видят смисъла в работата. За укрепване на взаимоотношенията с околните:
1. Направете допустимо и желателно изследването на емоциите, свързани с работата. Питайте хората какви чувства ги кара да изпитват една или друга задача, и внимателно слушайте техните отговори. Не всяко поведение е допустимо
2. Не жалете време за развитие на човешките ценности и помогнете на хората си да съгласуват тези ценности и цели.
3. Придайте на ежедневната висша цел;
Компетентност – потребност ефективно да се решават ежедневни проблеми и използването на възможности за развитие на навиците, усещане за растеж и процъфтяване.
Ръководителите могат да вдъхновят в служителите си желанието да израстват и да се учат. За развитие на компетентността всеки ръководител трябва да предоставя на служителите си ресурси за обучение.
