Носът и гърлото заемът специално място в живота на човек, и как ще видим по-нататък съвсем заслужено ги наричат „пазителите на здравето“.

Чувството за обоняние ни предпазва от вдишването на вредни примеси, които биха могли да се съдържат във въздуха, а също и в известна степен ни предупреждава за приемането на некачествена или развалена храна.

Наред с това, горните дихателни пътища играят огромна роля в процеса на газовия обмен. При нормалния условия в носа необходимият за дишане въздух претърпява редица съществени изменения.

Влизайки в съприкосновение с богато кръвоснабдената лигавица, студеният атмосферен въздух в значителна степен се загрява.

Освен това, преминавайки по извивките на носните пътища, той се освобождава от всички примеси, било то частици от органична или неорганична прах, или пък различен вид живи организми.

Това явление се обяснява не само от чисто механичното действие на влажната носна лигавица, но и с несъмнено доказаното бактерицидно свойство на носовата слуз.

Накрая, в устната кухина сухият атмосферен въздух се насища с необходимото количество влага, източник на която са секретите от носната лигавица и слъзните жлези.

Така, действително виждаме, че носът действително е орган за защита на дихателните пътища.

Оттам е разбираемо, че всяко изменение на нормалната проходимост на носа, било то свиване на неговия лумен, или обратното – прекомерното му разширяване, неизбежно влекат след себе си разстройство на защитната функция, което се проявява чрез неразположение с локален или системен характер.

Но с тази относително скромна роля на защитник на дихателните пътища съвсем не се изчерпва функцията на носа, като стражар на здравето.

За да си съставим надлежна представа за значението му в живота на здравия и болен организъм, е необходимо да се запознаем с някои особености на физиологията на дишането.

За правилното осъществяване на обмена на газове преди всичко е необходимо вдишваният въздух при постъпване в горните дихателни пътища, да срещне известно съпротивление, тъй като само при такива условия дихателните мускули се напрягат максимално.

Актът на дишането се осъществява основно благодарение на съкращаване на диафрагмата и на мускулите между ребрата, което предизвиквайки разширение на гръдния кош, понижава наличното в него отрицателно налягане.

Последното, на свой ред, е тази движеща сила, която предизвиква пасивно разширение на белодробната тъкан.

Вдишването се осъществява в нормални условия, благодарение на това, че белите дробове с присъщата им еластичност, се свиват, като така налягането в гръдния кош се връща към своето изходно положение.

Степента на съпротивление, което оказва въздушната струя на различните отдели на дихателните пътища, се определя от следните цифрови данни:

• Съпротивление – дихателни пътища в цялост 100%, горните – 54%, нос – 47,3%, фаринкс – 4.76%, гласни струни – 1.2%, бронхо-лобуларна система – 46%.

Така носната кухина оказва най-голямо съпротивление на въздушната струя.

Оттам е и разбираемо какво изключително значение за процеса на газообмена има дишането през носа, и благодарение на затруднението, което оказва горният отрязък на дихателните пътища на постъпването на въздуха, в белите дробове се създават особено благоприятни условия за образуване на отрицателно налягане в гръдния кош.

Клинични наблюдения и експериментални изследвания показват, че изключването на носа от акта на дишането преди всичко води до увеличаване на количеството на остатъчния въздух.

Така, виждаме, че за нормален физиологичен тип дишане следва да се смята дишането през носа, а дишането през устата трябва да бъде отнасяне към патологиите.