Често се разсейвате, постоянно отлагате всичко и не можете да се съсредоточите върху важни задачи? Не трябва веднага да отдавате това ваше поведение на прокрастинацията.
Възможно е проблемът съвсем да не е в отлагането, а във вашата прекомерна импулсивност.
Отлагането може да се сравни с сигнала на безжичната мрежа, който е толкова слаб, че дори най-обикновен сайт ще се зарежда на устройството ви цяла вечност.
Метафората е проста – толкова дълго ще бъдете разсеяни, че накрая няма да имате сили накрая да пристъпите към изпълнението на една от наистина важните задачи.
Вероятно тази ситуация ви е до болка позната? Но пък много малко хора знаят как да намерят правилен изход от нея.
Ето обаче къде е разковничето – подсъзнателно сте готови да се захванете съсредоточено за изпълнението на важната задача, но не можете да кажете НЕ на цяла съвкупност от разсейващите ви фактори.
Прокрастинацията се проявява по множество различни начина, но ги обединява само едно – безкрайното отлагане
неприятните неща за после, поради собствения си импулсивен навик да правим само тези неща, които повече ни харесват или изискват минимални усилия, а не тези, които е необходимо да се правят.
Много хора се разсейват в домакински задължения като почистване в банята или миене на чинии, други с часове преглеждат новинарската лента във Фейсбук, и всичко това – вместо да се захванат с изпълнението на неотложна и спешна работа.
Особено заклетите прокрастинатори отлагат всичко, поради необоснован страх, че няма да могат да се справят с поставената задача.
Всеки път влиза във Фейсбук, вместо да се фокусира върху работата или да остане насаме с голям неразрешен проблем, чието разрешаване прокрастинаторът знае, че ще му донесе единствено голяма полза.
И въпреки това продължава упорито да отлага всичко за по-късно.
Причината за това поведение е как нашият мозък се отнася с импулсивността.
Как импулсивността влияе на нашия мозък?
Благодарение на киното и телевизията ние сме свикнали да възприемаме импулсивните хора като непредсказуеми и склонни към неоправдани рискове.
Тези качества разбира се могат да бъдат признак на импулсивност, но истината се крие съвсем другаде.
Под импулсивност обикновено се разбира мигновена реакция на човек на собствените му желания. Тоест, когато нещо внезапно ви идва наум, вие правите незабавно това, без да се замисляте за последствията и дългосрочните перспективи.
Поведенчески психолози в свое изследване открояват 4 основни особености на импулсивността.
• Без отлагане – човек чувства потребност да изпълни задачата точно сега;
• Непреднамереност – човек действа, без да мисли или планира от по-рано;
• Липса на настойчивост – бързо се разочарова от дългосрочна задача;
• Търсене на силни усещания – човек избира какви задачи да изпълнява, основавайки се това какви емоции ще му донесат.
Всички хора в известна степен са импулсивни, едни в по-голяма степен, други в по-малка. Цялата разлика е в това кой по-добре контролира собствените си желания.
Хората, за които е характерна повишената импулсивност, изпитват повече проблеми с вътрешната мотивация.
Те лесно могат да зарежат задача, над която са работили със седмици само за да направят нещо, което ще им донесе мигновени положителни емоции.
Новият импулс възникнал едва сега има по-голям приоритет, отколкото задачата, над която се работи вече повече от седмица. В този случай за никакво планиране и дума не може да става, има значение само какво желаете да направите точно сега.
