За първи път болестта на сърцето ендокардит на Льофлер е била открита още през 1936 г.
Тогава ученият Вилхелм Льофлер описва 2 смъртни случая, при които се наблюдавало силно увреждане на ендокарда – вътрешната обвивка на сърцето.
От времето на откритието са изминали повече от 80 години, но до днес не са известни точните причини за заболяването и не е открито ефективно лечение на сърцето.
Какво е известно на съвременните лекари за ендокардит на Льофлер.
Ролята на левкоцитите
Тази сърдечна болест се отнася към групата на специфичните проявления на хипереозинофилния синдром, при който в кръвта се повишават нивата на еозинофилите.
Тези кръвни телца са една от разновидностите на левкоцитите.
При норма не само не пречат на организма, но и помагат в борбата с инфекциите.
Но в случая на патологията протичат 2 процеса – количеството клетки нараства, и едновременно с това имунитета на човека започва неадекватно да реагира на тези изменения, разрушавайки белите кръвни телца.
След което протича освобождаване на голямо количество катионни белтъци, които вредят на тъканите.
При ендокардит на Льофлер страда на първо място вътрешната стена на сърцето – ендокард, но може да се увреди и миокарда – самият сърдечен мускул.
Под действието на еозинофилите тъканта се изражда във фиброзна и силно се удебелява.
В последните стадии на болестта сърцето може да се разрасне до 1 см на дебелина.
Всичко това се отразява на съкратителната способност на органа и на обема на неговите камери, на първо място, на едната или на двете.
В резултат се развива сърдечна недостатъчност, тъй като сърцето не е в състояние да изпомпва необходимите за организма обеми кръв.
Намаляването на обема на камерите, а също и повишеното ниво на белтъчини в кръвта, спомага за развитието на още едно опасно усложнение – поява на голям брой тромби.
Затова при болния силно се повишава риска от инфаркти и инсулти
Днес точната причина за хипереозинофилния синдром не може да се установи.
Дълго време се смяташе, че до тази болест на сърцето води лошото хранене и увреждането с определени ензими.
Този извод бил направен въз основа на наблюденията на регионите, в които ендокардит на Льофлер се срещал най-често.
Но днес се отказаха от тази теория и заболяването се свързва с патология на имунната система, автоимунен процес, който води до рязко повишаване на броя на еозинофилите, и те се подлагат на атака на други клетки на организма.
Признаци на болести на сърцето в различни стадии
Ендокардит на Льофлер е рядко заболяване, което е възможно изобщо да не бъде открито през живота на пациента.
То се свързва с протичащите патологични процеси е възможно доста дълго време да не безпокоят човека, а впоследствие да доведат до внезапни инфаркти, инсулти, спиране на сърцето.
И все пак кардиолозите разграничават няколко признака, отбелязвайки, че ендокардит на Льофлер протича в 3 стадия.
За всеки от тях са характерни собствени симптоми.
Лечение и прогнози
Много трудно се поддава на лечение. Основният проблем при тази диагноза е намаляването на нивата на еозофинолите.
Без това лечение сърцето няма да бъде ефективно, тъй като тъканите постоянно ще се увреждат.
При повечето пациенти причината за повишаване на левкоцитите не успява да се установи, затова и терапията е по-скоро със симптоматичен характер.
На болния се изписват антикоагуланти, диуретици, кортикостероиди и имуносупресанти.
