Диафаноскопия е диагностичен метод, който се основава на способностите на тъканите да пропускат светлинни лъчи.
Отдавна се използва от отоларинголози, офталмолози и лекари от други специалности и не изисква специално обучение, а също и предварителна подготовка на пациента.
Същност
Тъканите с различна плътност, пропускат и различно количество светлина.
Въз основа на прегледа на симетрични области с помощта на тесен светлинен лъч лекарят може да открие:
• Кръгло образувание, пропускащо светлина и придаващо ѝ червеникав оттенък, това е киста с прозрачно съдържимо;
• Образувание, добре пропускащо светлина, е въздушна кухина;
• Тъмен кръг – тумор или възпалителен процес;
Колкото по-прозрачно е съдържимото на кистата, толкова по-добре пропуска светлинния поток.
Ако в кухината има гной, плътността е по-голяма, а степента на осветяване по-висока.
Недостатъци на диафаноскопия:
• Дава само ориентировъчна информация, недостатъчна за точна диагностика;
• Резултатите могат да се интерпретират по различен начин в зависимост от лекарския опит, тоест тяхната оценка е субективна и не се измерва в цифри;
Предимства на диафаноскопията:
• Безболезненост;
• Липса на увреждания на кожата и на лигавиците;
• Няма необходимост от подготовка на пациента;
• Абсолютна безвредност, дори за деца и бременни;
• Простота, бързина на изпълнение, достъпност;
В практиката на отоларинголога диафаноскопията се използва за изследване на придатъчните кухини на носа, преди всичко – максиларните и челните.
Методът се използва и от други специалисти – мамолози, офталмолози, уролози.
Ред на изпълнение
Диафаноскопът представлява източник на светлина, прикрепен към накрайник.
В миналото са използвани малки лампи, сега се предпочитат ксеноновите източници на светлина.
Прегледът се прави в затъмнено помещение.
1. Приборът се поставя в устата на болния, пациентът го обхваща с устни, светлинните лъчи се насочват нагоре
Максиларните синуси се виждат на тъмно под формата на червени симетрични полумесеци в горната част на бузите.
При патологичен процес – синузит, киста, тумор, полученото изображение е асиметрично, с различна плътност.
2. За преглед на челния синус източникът на светлина се поднася плътно към кожата в областта на горния вътрешен ъгъл на окото
Но се слага приставка, която остава открита само за горната част на лампата.
Така могат да се открият признаци на фронтит и други заболявания.
3. С помощта на съвременен диафаноскоп с оптични влакна е възможен преглед на решетъчния лабиринт
Но на носовата кухина се поставя обезболяващо и в него се въвежда гъвкав светлинен прибор.
При норма вътрешната част на очните орбити пропускат светлина, а при възпаление костната преграда остава тъмна.
Диафаноскопията може да се използва и за оценка на ефективността на лечението.
В този случай се провежда от един специалист в началото и след завършване на терапията.
Този метод се използва за оценка на състоянието на фронталните синуси след операция.
Кога се препоръчва диафаноскопия?
При следните оплаквания:
• Усещане за натиск и болка под очите, около скулите, често в съчетание със зъбобол, който се усилва при дъвчене;
• Затруднено дишане през носа, назални секрети със зелен цвят;
• Оток на областта под очите;
• Постоянна подпухналост на клепачите сутрин, сълзене, зачервяване на конюнктивите;
• Продължителна суха кашлица, която не се поддава на лечение;
• Болезненост дълбоко в очните орбити;
• Влошаване на обонянието;
Често такива признаци се съпровождат с остър или хроничен синузит, фронтит, етмоидит или новообразувания в синусите.
При продължителна суха кашлица, която не се поддава на лечение, също може да се препоръча това изследване.
