Диабетна кардиомиопатия – това е разпространено патологично състояние, при което сърдечният мускул се подлага на специфични изменения, свързани с обменни и съдови нарушения.
В някои случаи това заболяване протича в безсимптомна форма и се открива случайно. То е с хронично, постепенно прогресиращо лечение.
Причини, рискови фактори
Опасността от това заболяване се заключава в това, че често при липса на необходимата медицинска помощ става причина за сърдечна недостатъчност и впоследствие оток на белите дробове.
Също пациентите с тази диагноза в значително по-голяма степен са подложени на инфаркт на миокарда, кардиосклероза и т.н.
За първи път диабетната кардиомиопатия е била отделена като самостоятелна нозологична единица през 1973 г.
Доказано било, че това заболяване не зависи от типа захарен диабет.
Понякога с това заболяване се сблъскват, дори и децата, майките на които по време на бременност са били с висока кръвна захар. Точните срокове за развитие на диабетна кардиомиопатия при диабетно болни не може да се установи.
При някои възниква още през първите години, а при други отсъства, дори след няколко години. Според статистиката това увреждане на сърцето е причина за летален изход при хора със захарен диабет, приблизително в 20% от случаите.
Далеч не при всички хора, страдащи от захарен диабет, се развива диабетна кардиомиопатия. Съществуват редица фактори, които значително повишават вероятността от развитие на тази болест.
Първо – това е пренебрегване на препоръките на лекаря относно храненето и начина на живот.
Известно е, че хората, които живеят със захарен диабет, задължително трябва да се придържат към определена схема на хранене, същността на която се състои в точно пресмятане на количествата постъпващи в организма белтъчини, мазнини и въглехидрати.
В този случай, ако не се спазва диета, се увеличава риска от повишаване нивата на глюкоза, което неблагоприятно влияе на състоянието на кардиомиоцитите.
Често сърцето се засяга в резултат на неправилен прием на лекарства, оказващи хипогликемичен ефект. Те способстват за нарушаване на микроциркулацията в миокарда, което води до нарастваща исхемия.
Много често диабетната кардиомиопатия е обусловена от постоянна хипергликемия, която не успява да се компенсира. Известно е, че при захарен диабет може да се наруши функцията на много вътрешни органи, например, на бъбреците.
Симптоми на диабетна кардиомиопатия
Понякога първите клинични проявления се появяват няколко месеца след началото на заболяването. Най-характерно оплакване е болката. Болковият синдром се локализира в лявата половина на гръдния кош и е с притискащ характер.
Интензивността на болката е значително по-слаба, отколкото при други кардиологични патологии.
При някои диабетно болни диабетна кардиомиопатия отсъства.
Клиничната картина се състои от симптоми като пристъпи на задух и световъртеж. Понякога се проследява взаимовръзката на тези пристъпи с физически натоварвания, но най-често отсъства.
Продължителността на пристъпите се различава при всеки конкретен пациент и може да достига до няколко часа.
Диагностика и лечение
Откриването на характерните изменения в сърцето е възможно с помощта на електрокардиография и ехокардиография. При вторичен вариант на това заболяване най-информативен метод е перфузионна сцинтиграфия на миокарда.
Също задължително планът с прегледите и изследванията се допълва с биохимично изследване на кръвта.
Първо, лечението на това заболяване предполага нормализация на кръвната захар. От лекарствените препарати, насочени към подобряване на състоянието на сърдечния мускул.
Използват се съдържащи калий вещества, тиазолидиндиони, статини и бета-адреноблокери.
