Съвременните урбанизирани зони, в които живее по-голямата част от населението на Европа и Северна Америка, сякаш са обградени от невидима стена, която ни осигурява комфорт до известна степен, но и ни отдалечава от естествената ни среда.
И в такива условия единственото свързващо звено между нас и природата остават стайните растения, единичните дървета на улицата, градските паркове и домашните ни любимци.
Положително влияние на зоотерапията било забелязано за първи път от лекари още в началото на 60-те години на миналия век. И във връзка със специфичното влияние на животните върху здравето на човека е невъзможно да не обърнем внимание на делфините.
За това, че делфините са много подобни на хората по сърдечния ритъм и състава на кръвта, 4-камерно сърце, телесна температура, съпоставимо тегло на мозъка, е известно отдавна.
Благодарение на технически прогрес методите за изучаването на тези бозайници постоянно се усъвършенстват и нашите „морски братя“ поставят пред учените все нови и нови загадки.
Например, и до днес се работи за дешифриране на структурата на езика на делфините. Не по-малко атрактивна за изучаване остава загадката за ехолокационното ултразвуково въздействие на тези морски бозайници.
Учените досега не могат да разберат как делфините успяват да плуват с такава голяма скорост – парадокс на Грей и се потапят на толкова големи дълбочини.
Със задълбочаването на изследванията върху делфините се откриват все повече нови хоризонти. Например, съвсем неочаквано бяха открити значителни терапевтични ефекти при взаимодействието на тези животни с болни хора.
Първите опити с делфинотерапия били проведени с цел лечението на деца аутисти – през 70-те години на 20-ти век. Във Флорида изследователката Смит провела редица експерименти, убедително доказващи положителното въздействие на делфините върху състоянието на децата, болни от аутизъм.
По ирония на съдбата, която почти винаги съпътства големите научни открития, това изследване било започнато със съвсем друга цел, тъй като Смит първоначално смятала да проучва влиянието на делфините върху умствено изостаналите деца.
А се получило точно обратното. Професионалната интуиция ѝ подсказала да продължи работата си в тази посока и в крайна сметка на бял свят излязъл научен труд, който всъщност поставил основите на делфинотерапията, такава каквато я познаваме днес.
Не толкова отдавна в медиите се появи съобщение за експеримент, проведен от учени от Университета Лайсестър на тяхната база в Хондурас. Изследователите подбрали 15 души, страдащи от тежка форма на депресия.
Една част от доброволците плували в басейн с делфини по 1 час дневно в продължение на 2 седмици. Другата част от участниците се къпали в басейна без участието на морските бозайници.
Подобренията били забележителни при доброволците и от 2-те групи, но прогресът, постигнат при тези, които общували с делфините бил много по-голям, отколкото при останалите, които просто си плували в басейна.
Обяснявайки успехът на проекта, доктор Иан Райри, ръководител на експеримента, поставил акцент именно върху емоционалното общуване, важността на което, според него, се подценява:
„Емоционален контакт – това е биологична необходимост за бозайниците, тъй като стимулира нашата лимбична система, която е сходна при човека и делфина. Ние, хората силно се нуждаем от взаимодействието с околните, това ни отличава от рептилите, които не разполагат с такава система “.
Може би затова през последните години любовта към делфините се превърна в истинско преклонение.
