Черният лишей /Черна микоза, TINEA NIGRA, TINEA NIGRA TROPICA/ - инфекциозно заболяване, което се предизвиква от плесенните гъбички и характеризиращо се със засягане на гладките кожни повърхности.
Черната микоза е разпространена по териториите на страните от Централна и Южна Америка, и от Карибския басейн, както и в Африка и Азия. Единични случаи на заболяването са описани в държави като САЩ, Великобритания, Централна Европа и в Източна Русия.
От разпространението на заболяването е видно, че то основно се среща в развиващите се държави, намиращи се в топлите и достатъчно влажни климатични зони.
Сред рисковите групи от населението, които са с най-голяма вероятност от развитие на черна микоза са по-големите деца и юношите. Полът не влияе на предразположеността към заболяването.
Прогнозата при правилна диагностика и лечение е благоприятна, без лечение TINEA NIGRA се превръща в хроничен патологичен процес.
Какви са причините?
Причинител на черната микоза е Exophiala werneckii, отнасяща се към групата на плесенните гъбички. Заразяването се осъществява при попадането на инфекциозния организъм върху кожната повърхност.
Спорите на гъбичката се срещат в почвата, във вдишвания въздух, в обществени помещения и в жилища, които се обитават от много хора.
Начинът на предаване е контактно-битов чрез предмети, замърсени със спорите на гъбичката и непосредствено от болен човек. Заболяването е много контагитозно /заразно/.
За инфектирането с Exophiala werneckii е необходимо да са налични не по-малко от 3 фактора едновременно:
• Висока концентрация на гъбичката на повърхността на кожата;
• Продължителен контакт с предмети, замърсени със спори на гъбичката или със заразен човек;
• Понижаване на устойчивостта на организма:
- Чести респираторни инфекции с вирусен произход;
- Хронични заболявания на вътрешните органи;
- Хиповитаминоза;
- Нарушена функция на жлезите с вътрешна секреция като хипотиреоидизъм, захарен диабет;
- Постоянен или продължителен прием на антибиотици, хормонални препарати или цитостатици;
- Онкологични патологии;
- Състояния след трансплантация на вътрешни органи;
- Често излагане на рентгенови излъчвания;
- Инфекция с HIV вируса или СПИН;
• Пребиваване в територии, където е разпространен патогенната гъбичка, която предизвиква черната микоза;
• Лоши санитарно-битови условия, ниска обществена хигиена;
Какви са симптомите?
Инкубационният период продължава от 10 дни до 7 седмици, срещат се и данните за случаи, при които скритият период е бил продължителност около 20 години.
По кожата на дланите, страничните повърхности на ръцете, краката и по-рядко по гладките кожни повърхности на раменете, горната част на ръцете и торса се появяват петна с тъмен цвят – от тъмнокафяв до черен, кожните лезии първоначално са малки, до 3-5 мм в диаметър, с напредването на заболяването те растат и се сливат помежду си, достигайки 5 и повече сантиметра.
По периферията цветът на петната е по-ярък и наситен, отколкото в центъра. Появява се лющене, но то се вижда само при преглед на петната под лупа. Лезията на черната микоза не се съпровожда със сърбеж, парене и болка.
Лечение на черен лишей
Когато заболяването е в ранен стадий, засегнатите места по кожата се обработват с дезинфекциращи средства с цел отстраняване на мъртвите слоеве от клетки, себум и пот.
Използват се:
• Салицилов спирт 2%;
• Водороден пероксид;
• Анилинови бои – блестящо зелен, метилтиониниев хлорид /метиленово синьо/, метиленово виолетово;
• Тинктура на Кастелани;
След върху третираните участъци трябва да бъдат нанесени противогъбични препарати , предназначени за локално приложение.
