Откритието в началото на 20-ти век на 4-те кръвни групи съществено разшири възможностите на медицината. Преливането с отчитането на съвместимостта стана принципно възможно, а с него и лечението на множество тежки заболявания.
Но всички ли особености на кръвните групи са изследвани? Доколко типът ѝ може да влияе на функционирането на организма и, в частност на сърдечно-съдовата система.
Научно обоснована връзка между болестите и кръвната група
Откриването на различен състав антитела и антигени навело учените на мисълта, че те могат да определят устойчивостта на организма към различни типове заболявания.
През 1964 г Оксфордския център за преливане на кръвта провел статистическо изследване на 400 кръвни проби, по резултатите от които била открита връзка между наличието на антигените и повишената съсирваемост.
Оказало се, че в първата група, в която присъстват само антитела, концентрацията на 8-ми фактор на съсирване е по-ниска, отколкото в останалите проби.
Повишената съсирваемост на кръвта – това е риск от образуване на тромби. А именно те са най-честата причина за инфаркт на миокарда и инсулти.
Затова и въз основа на изследвания учените предположили, че 1-вата кръвна група е най-безопасна по отношение на развитието на сърдечно-съдова заболявания.
Към ден днешен е събрана голяма база данни от статистически изследвания, потвърждаващи тази теория. Но самият принцип, по който вероятността от развитие на болести на сърцето и кръвоносните съдове в групите 2,3 и 4 е по-висок, на ниво лабораторни изследвания не е потвърден.
През 1990 г лекари от Кралската болница в Единбург изказали предположение, че съществуващата статистика е свързана с това, че антигените от А и В групите са захариди, които и повишават съсирваемостта.
Доколкото в 1-вата група ги няма, може да се счита за в по-малка степен предразположена към образуване на тромби.
Риск от исхемична болест на сърцето и кръвната група
ИБС, по данни на СЗО, е основна причина за смърт по света, което в началните си стадии няма изразени симптоми, като човек не може да подозира за наличие на болестта.
Затова и едно от съществените направления за профилактика на инфаркти е ранната диагностика на ИБС. А това означава и откриване на допълнителни рискови фактори – перспективно направление в медицинските изследвания. Кръвните групи в дадения аспект се изучават много внимателно.
Едно от най-мащабните изследвания било проведено от Харвардското училище в Бостън. В продължение на 20 години били наблюдавани медицинските истории на 90 хиляди пациенти, сред които 4 хиляди страдали от исхемична болест на сърцето.
За да е по-достоверна статистиката, се отчитали и допълнителни фактори, сред които – наличие на съпътстващи диагнози, възраст, пол, дори и хранителен режим.
Както и при другите изследвания в тази област, било потвърдено с 1-вата кръвна група са защитени и по-малко страдат от ИБС. Освен това били открити и други данни:
• Наличието на антигени повишава риска от развитие на ИБС, но А и В са неравностойни в това направление. При втората група вероятността от заболяване в сравнение с първата група е 6% по-високо, а пък в сравнение с третата вече 15%.
• Най-предразположени към сърдечно-съдови заболявания са хората с 4-та кръвна група. В сравнение с първата заболяването сред тези пациенти се среща с 23% по-често.
В изследвания за връзка между ССЗ и кръвната група са събирани данни също и за атеросклероза, хипертония и инсулт.
