Мозъкът на човека не само непрекъснато се труди заедно с него, но и остарява. С годините и начина на живот на човека и прочие фактори започват различни деструктивни процеси в него.
Някои от тях могат да се отразят сериозно на жизнената дейност като цяло. Така например, един от неприятните варианти е атрофия на главния мозък.
Представлява изменения, които водят до изтощаване на тъканите и загуба на функцията на органа.
Обикновено, когато се говори за атрофия на мозъка, се има предвид, че са започнали процеси на загиване на нервните клетки, а също се наблюдава разрушаване на невронните връзки вътре в групите, свързани или по химически признак, или функционално.
На фона на атрофията започва да се понижава обемът на мозъчната тъкан. Понякога това състояние се нарича и „изсъхване на мозъка”.
При загиването на мозъчните клетки започват да се проявяват сериозни усложнения. Така например, страдат когнитивните способности, тоест човек започва по-трудно да говори и да мисли.
Възникват проблеми при ориентация в пространството, влошава се разбирането и логиката, страдат способностите като разсъждение, обучение. Възможно е да възникнат и проблеми с движението.
Следва да се разбира, че загиването на невроните не става моментално. Не са редки ситуациите, когато между началото на деструктивния процес и появата на големи увредени участъци в мозъка, изминават няколко десетки години.
Разрушенията в мозъка е възможно да са огнищни, тоест когато се засяга някакъв фрагмент, а може да стане и генерализиран, когато дегенеративни процеси се наблюдават във всички области.
Острата огнищна атрофия обикновено се оценява от специалисти като признак на болест или на травма. Възможни са и вродени проявления, които обикновено възникват още в детска възраст.
Естествен вариант
Лекари и учени отбелязват, че процесът на намаляване на размерите на мозъка е естествен. Още от 30-40-годишна възраст започва да губи обем. За темповете на този процес данните са различни. Смята се, че при мъжете протича по-изразено.
Защо се развива
Почти всички се интересуваме какви са причините за тези дегенеративни процеси. Рисковете от намаляване на мозъка и влошаване на ситуацията с тях се увеличават в по-старша възраст. Провокатори на мозъчна атрофия са:
- Бъбречна недостатъчност;
- Продължително повишено вътречерепно налягане;
- Злоупотреба с алкохол и прием на забранени препарати;
- Инфекции на кората на мозъка, например, полиомиелит, енцефалит и други;
- Черепно-мозъчна травма;
- Заболявания на кръвоносните съдове, например, атеросклероза, аневризми;
- Метаболитни нарушения;
- Наличие на психични заболявания, в напреднала възраст това може да е болест на Алцхаймер, а също и невродегенеративно състояние – болест на Паркинсон;
- Родилни травми, недостиг на витамини от група В и фолиева киселина;
- Наследственост.
Клинична картина
В началните етапи симптоматиката е незабележима. Но с прогресирането са възможни и изключително неприятни сигнали:
При поява на такива симптоми, които по-скоро се забелязват не от самия човек, а неговите близки, то следва да се обръщат към специалист, за да се определи причината за проблема.
Така например, провеждат се изследвания със специализирана апаратура – най-често с ЯМР или с компютърна томография, за да се установят точно областите на увреждане на мозъка, обемите и прочие важни фактори. Освен това може да се предложи изследване на съдовете на мозъка и други варианти. И впоследствие се взема решение за начина на терапия.
Лечение на атрофия на мозъка
Напълно е невъзможно да се излекува. Но има консервативно лечение, насочено към забавяне на прогресията на атрофията.
Така например, лекуващият лекар въз основа на изследванията предлага различни варианти. Това могат да са успокоителни, антидепресанти, транквиланти, ноотропи, невропротектори, средства за понижаване на кръвното.
Най-важното е да се помни, че никакво самолечение не може да се провежда, тъй като без необходимия контрол ситуацията може да прогресира и да се влошава.
- Гърчове или дори епилептични припадъци;
- Загуба на критичност към собствените постъпки;
- Влошаване на говорните способности;
- Проблеми с изразяването на мислите;
- Проблеми с паметта;
- Влошаване на психоемоционалното състояние – когато се развиват депресии, наблюдава се повишена раздразнителност, наблюдават се промени в настроението;
- Загуба на съчувствие към другите хора;
