Изследователите и учените са хора, които притежава специфични умствени способности. Струва си човек да се научи да мисли като тях. И не защото това е интересно и сложно.
А защото научният подход е много резултативен и помага за разрешаването на множество битови и работни проблеми.
Смята се, че Томас Едисон е изобретил лампата, но това съвсем не е така. В този момент, когато той започва работа, други учени няколко години разработвали свой вариант на устройството.
Успехът на Едисон се състоял в това, че успял да създаде вакуум вътре в стъклената колба. Благодарение на това лампата на Едисон светила няколко часа – безпрецедентно време за работа към този момент.
Успехът на Томас Едисон бил предшестван от дълъг и уморителен труд и множество експерименти. За да намери правилно решение, той направил повече от 1000 неуспешни опита.
Но самият Едисон не оценявал собствените си провали като нещо лошо. Той казвал, че това били 1000-та крачки до успеха.
Навиците и начините за мислене, характерни за учените са много полезни, които си струва човек да придобие.
Те помагат за промяната на отношението към поставената задача и за разработването на нови оригинални идеи. За да използвате принципите на научното мислене, си струва да си изградите няколко навика, които помагат на човек да се научи да мисли и да действа като учен.
1. Очаквайте провала и се учете от грешките на другите
Рядко на някой му се получава да създаде нещо идеално от първия път. Ако сте претърпели неуспех, вземете си поука от него. Учените разглеждат грешките като нова информация, която е необходимо да се анализира.
Точно по същия начин, между впрочем, разглеждат и успешните опити. Новите данни така или иначе водят до правилен отговор. За учения негативният резултат не е нещо лошо, тъй като ако анализираме своите неуспехи, ние получаваме нови знания и разбиране на ситуацията.
Възприемайте неуспехите като нова информация, която е необходимо да се анализира, за да се разбере.
2. Стремете се да откриете творчески подход
Учените смятат, че да се реши проблем, е необходимо човек да отиде настрани, внимателно да го разгледа и да му даде определение. Следващата стъпка е перифразиране на описанието на поставената задача така, че по-лесно да може да бъде решена.
Например запитайте се как можете да повишите производителността и ефективността, вместо да се опитвате да облекчавате работата си.
3. Изказвайте предположения
Необходимо е постоянно да оспорвате съществуващото положение на нещата и да отказвате да приемате всичко на доверие. За тази цел използвайте предположенията, опитвайте се да ги излагате едно след друго и обръщайте традиционните представи за реалността.
4. Постоянно задавайте въпроси
Децата буквално побъркват своите родители, като постоянно им задават въпроси – Защо небето е синьо; Защо кучето лае?; Защо са измрели динозаврите?; Те правят това, защото желаят да се научат. Струва си и вие да пробвате този навик, ако желаете да продължите да се учите.
5. Взаимодействайте си с другите
Учените рядко работят сами. Айнщайн, Галилей, Никола Тесла, Мария Кюри, Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Стивън Хокинг и Никола Тесла рядко са си сътрудничели с други изследователи. Съвместната работа е отличен способ за практикуване на навика за намиране на решение от поставена задача в групата.
