АПТВ или активирано парциално протромбопластиново време е показател на съсирваемостта на кръвта, част от комплекса изследвания за диагностика на процесите на кръвотечение и образуване на тромби, както и за проверка на правилността на лечението с нефракционирани хепарини.
За контрол на лечението с нискомолекулярни хепарини е по-добре да се използва лабораторния показател анти-Ха.
Какво е това активирано частично протромбопластиново време или АЧТВ / APTT /?
• Лабораторен тест, насочен към оценка на вътрешния път на съсирване на кръвта. Процесът на съсирване и прекратяване на кръвотечението се състои от 3 паралелни събития:
- Спазъм на увредения кръвоносен съд;
- Образуване на тромб от тромбоцити;
- Комплекс реакции в кръвната плазма – коагулационна каскада – когато на принципа на доминото активацията на един фактор води впоследствие до активация на следващия до формирането на стабилен тромб.
Само пълноценното взаимодействие на всички участници в процеса води до ефективно спиране на кръвотечението.
За последния етап на коагулацията са необходими няколко десетки фактора на съсирване, за удобство се обозначават като букви по реда на тяхната откриване.
В каскадата на коагулацията се открояват 2 пътя – външен и вътрешен. Вътрешен – защото тромбоцитите се активират вътре от кръвоносния съд, а външният – защото от увредената тъкан се освобождават частици от увредените клетки – тъканен фактор.
Разбира се, такова разделение е доста условно, но приемливо в практиката, тъй като позволява на лекаря, когато се загледа в резултатите с един поглед веднага да определи какво е състоянието на процеса на съсирване.
АПТВ служи за основен показател за вътрешен и общ път на коагулация. Най-важните участници са неговите фактори – 8,9,11,12 и 1,2,5,10.
Принцип на метода и на технологията
1. В епруветка с натриев цитрат или друг антикоагулант се добавя кръв. Антикоагулантът се свързва с калциевите йони, а без калций кръвта не се съсирва, и така в епруветката остава кръв, която не се е съсирила.
2. Доколкото тромбоцитите отключват вътрешния път на коагулация, се отделят от кръвта посредством центрофугиране.
3. В епруветка се добавят 3 вещества;
Фосфолипиди – вещества от увредените мембрани на клетките, които, както е известно, активират вътрешният път на коагулация.
Активатор – за увеличаване на повърхността на контакта.
Калциев хлорид – тъй като калцият е необходим елемент от коагулацията.
В получения разтвор има плазма без тромбоцити, калций, активатори на външния път на съсирване и голяма площ за контакта на реакциите.
4. Засича се времето за образуване на съсирека.
Изследването на АПТВ определя само част от процеса на съсирване на кръвта. Пълна картина дава само изследването на няколко показателя.
Каква е нормата?
За възрастни е в рамките на 28-40 секунди. Резултатът в пределите на нормата указва за нормална функция на съсирване по вътрешния и общия път, но не изключва умерен дефицит на един от съсирващите фактори.
Няколко факта за АПТВ
1. Показателят зависи, преди всичко от активността на няколко фактора на коагулация;
2. При вътревенозно въвеждане на хепарин АПТВ трябва да се увеличи с 1.5-2 пъти в сравнение с изходните показатели;
3. При лечение с нискомолекулни хепарини АПТВ не е годен за контрол;
4. При преминаване от лечение с вътревенозно въвеждан хепарин към варфарин – се контролират и АПТВ и протромбиновото време;
5. При подозрение за наличие на вълчанка кръвният анализ на АПТВ се извършва по специална методика.
