Рентгеновите лъчи, ваксината срещу полиомиелит, антибиотиците, инсулинът – какви би била съвременната медицина, ако някои учени бяха решили да печелят от правата си върху патентите?
Трудно е да си представим – „патентна война“ – когато всяко изобретение незабавно се патентова, не способствайки по този начин за развитието на науката. За щастие, много учени са предпочели да се откажат от богатството, разбирайки какви перспективи техните изобретения откриват пред цялото човечество.
1. Вълшебните лъчи
През ноември 1895 година професор от Вюрцбургския университет в Централна Германия Вилхелм Конрад Рьонтген наблюдавал в своята лаборатория странно явление. Той провеждал опити с електричен разряд в газове, използвайки стъклена тръба със запоени на нея електроди.
Ученият завил тръбата с черна хартия, непропускаща светлина. Въпреки това бариевите солни кристали, намиращи се до нея, излъчвали светлина. Когато към тръбата не се подавало напрежение светлината изчезвала.
Рьонтген разбрал, че е открил нов вид радиация, но не можел да обясни неговата природа. Той поставил срещу тръбата пластинка, покрита с бариеви соли и започнал да слага пред нея различни предмети.
На пластинката се появяла сянка, интензивността на която зависела от плътността на предмета. Когато ученият сложил пред пластинката ръката си, видял сянката на собствените си кости.
Новите лъчи били наречени Х-лъчи, а днес те са известни като рентгенови. Благодарение на откритието на немския физик се повили методи за диагностика като рентгенография, флуорография, компютърна томография.
Рентгеновата радиация се прилага в лъчевата терапия при онкологични заболявания. Вилхелм Рьонтген станал първият физик, удостоен с Нобелова награда. Получените пари той пожертвал за Вюрцбургския университет.
Рьонтген отказал да патентова своето изобретение – той пожелал цялото човечество да се възползва от възможностите на вълшебните лъчи.
2. „А вие бихте ли патентовали слънцето?“
През 1948 година Националният фонд за детския паралич финансирал проект, по време на който се планирало определянето колко типа вируса на полиомиелита съществуват. В проекта участвал и ученият Джонас Солк.
В процеса на работата той разбрал, че е възможно да се реализира по-важна задача – създаването на ваксина срещу полиомиелит. В нейната разработка взели участие и съветски учени. През 1956-1961 година новата ваксина започнала да се поставя масово и в резултат заболеваемостта се понижила с 96%.
Джонас Солк се отказал от патентоването на ваксината, това позволило бързото ѝ разпространение по целия свят и спасяването на много детски животи.
Когато изследователят бил питан по време на телевизионно интервю дали смята да патентова изобретението си, той отговорил: „А вие бихте ли патентовали Слънцето?“ В действителност има някои данни, че това решение не е продиктувано от великодушието на Солк, но и от мнението на юристите.
3. Плесента спасила милиони животи
Ако Александър Флеминг беше решил да остави за себе си правото да продава и впоследствие изследването на пеницилина, и задължил всички да купуват лицензията от него, той би станал много богат.
Но изследователят решил, че веществото потенциално способно да спаси много животи, не трябва да бъде източник на лично обогатяване. И в навечерието на Втората световна война предал патентът на своето изобретение на правителствата на САЩ и Великобритания.
4. Лекарство срещу диабет
Младият канадски учен Фредерик Бантинг и професорът от Торонто Джон Маклеод, който му предоставил лабораторията получили Нобелова награда за създаването на инсулина. А Бантинг, който всъщност е откривателят на инсулина, продал патента върху инсулина на Университета на Торонто за 1 долар.
